Театрални новини



Интервю с екипа на „Фюнеръл 2017“

02.10.2017

Интервю с екипа на „Фюнеръл 2017“
Началото на Панаир на Младите 2017 беше дадено на 1 октомври 2017 със спектакъла „Фюнеръл 2017“ на режисьора Дина Маркова. Запознайте се с нея и актьорите от представлението Цвета Дойчева и Владимир Ковачев.
Въпросите зададе нашият блогър Мая Пенчева.
 
 
Вие сте част от второто издание на “Панаира на младите”, което е посветено на site-specific театъра. Какво ви провокира да вземете участие в него? По-лесно ли е да се прави театър на толкова нестандартно пространство или предизвикателството тук е по-голямо?
 
Цвета:
В началото като се сблъскаш с такъв жанр или стил е малко..стряскащо, от гледна точка на това, че хората са с една паника в очите, обаче в последствие се оказва, че няма нищо страшно.
Досега аз съм била само от другата страна и никога не съм участвала, това ми е за първи път. И затова ми е толкова интересно.
А според мен такива инициативи са нужни и е супер, да се случва нещо в тази посока.
Била съм в Ню Йорк. Там ми направи впечатление, че има много по-богато жанрово разнообразие, а един от най-посещаваните “театри” е именно едно site-specific представление в изоставена фабрика и потока там не спира. От тази гледна точка, мисля, че тук нещата все още “киснат” на едно място.
Интересно ми е как ще се случат нещата тук. Дали хората ще реагират и колко от тях ще се осмелят да се включат в играта.
 
Влади:
Според мен, народопсихологията ни е стигнала до такава фаза, в която по-скоро непознатите неща, които са различни от нормата, кара хората да бъдат по-резервирани и скептични, защото не вярват, че имат нужда от изкуство, а от по-висока заплата, например. Но това е шанс да се види нещо различно и се надявам да дойдат не само хора, които са по-професионално ориентирани, а и тези, които вярват, че матрицата на театъра може да бъде разчупена.
 
А има ли бъдеще в България site-specific театъра?
 
Дина:
Според мен има бъдеще. Правят се неща. Преживяването е много въвличащо, все едно ти си участник, а не зрител. Ангажираш се повече дори със самото място. Не отиваш на удобните седалки в театъра, където е черната сцена и можеш( за съжаление) да си поглеждаш телефона, малко да похъркаш (смее се).. Тук, ако това се случи, ще станеш част от представлението.
Аз лично много харесвам този жанр. Според мен така се извежда театъра една идея още по-нагоре и пак се случва магията, която се създава на сцената, но самата архитектура и цялото пространство участват.  Всъщност зрителят е на сцената, но сцената е всичко около него.
Това е още по-голяма конкуренция на модерните 4D изживявания по кината. Но е по-добро, защото всъщност театъра е живото изкуство. Там, където нещата се случват без технологии и това е много по-ценно.
 
 
А как решихте да участвате и кое беше първо - идеята или мястото за постановката:
 
ДИНА:
Ами,паралелно се случиха нещата. Миналата година бях тук, на фестивала и си казах, че задължително искам да направя нещо. Че има как още да се обживеят тези места.
Имаше конкурс, аз написах нещо и го изпратих. Първоначално текста беше за друго пространство, но когато видях това (Осветителния мост) много повече ми хареса и изведнъж ми се изясни какво още трябва да донапиша.
Просто има някакъв дух и ми спестява много усилия. От режисьорска гледна точка , за да се изгради всичко това на сцената е нужно огромно усилие и страшно много декори, сценография, за да създадеш театралната илюзия. Тук е точно обратното, всичко е в твоя полза. Всъщност това е липсата на театрална илюзия.
 
Кои са въпросите, които поставя “Фюнеръл 2017” и защо е 2017, има ли време смъртта?
 
ДИНА:
Няколко неща, който присъстват дори чисто декоративно в представлението. Едното е, че става въпрос за двойка, за взаимността, за отношенията ни с другия. Другото е за света извън нас, за цялата тази политическа и каква ли не обстановка, която продължава да се случва, но това вече не е новина.
Продължават войните, продължава тероризма..но това вече става фонов шум. И ние си пием кафето, говорим за него, но не му обръщаме внимание. И това искаме да видим, какво става, ако не говорим за случващото се като фонов шум, а се вгледаме.
Как една двойка, която се информира, която се интересува и не е загубила чувствителността си към случващите се събития “по света и у нас” рефлектира на тях и до какво води това във взаимоотношения им, в душата ти и какво всъщност може да се случи с човека.
А “Фюнеръл 2017”, защото сме 2017. Ние сме тук и сега и няма нищо друго освен тук и сега. В самото представление правим някаква рекапитулация на миналото, но живеем сега..и това дали ще умира нещо тук и сега или ще се ражда..е въпрос на избор. Но може би трябва да погребем това, което не се е случило, за да можем да продължим напред.
 
ВЛАДИ:
За мен принципа е, че  за да се създаде нещо ново, нов модел, неминуемо винаги трябва да се разруши старото. За да се изгради новото. Така аз разбирам този текст.
 


 




всички новини от Младежки театър „Николай Бинев“ »

профил на Младежки театър „Николай Бинев“ »

всички новини октомври 2017 »










 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker