Театрални новини



За последен път този сезон танцово-театралния спектакъл „Сидхарта“

27.04.2017

За последен път този сезон танцово-театралния спектакъл „Сидхарта“
„СИДХАРТА“

„Съвременна форма на театър, с какъвто всяка култура и всеки театър могат да се гордеят.
                                                                                                                         Леа Коен


На 4 май  на сцената на Музикален театър от  19.00 ч. Балет „Арабеск“ ще представи за последен път този сезон танцово-театралния спектакъл „Сидхарта“ по мотиви от философската поема на Херман Хесе, идея и хореография – Мила Искренова, сценография и костюми – Свила Величкова, видео-проекции – Никола Налбантов. Музикалният колаж включва  увертюри на Вагнер, съвременна амбиент музика, европейски шлагери от 30-те години, както и единствената рага на Лед Цепелин. Музикален консултант Весела Цанкова.

    Спектаклите на Мила Искренова, нейните философски и естетически търсения и подходи при постановката им в сценични произведения,  предизвикват полемика, вълнуват, не те остават равнодушен. Критиката почти винаги е поляризирана, често възхитена от дълбочината и прозрението в нейните идеи, но понякога шокирана от внушенията, съдържанието и формата на нейните произведения, какъвто  е и случаят със „Сидхарта“.

    Ето защо, за да  Ви провокираме да видите този спектакъл  и споделите Вашите впечатления, по-долу публикуваме със съкращения фрагменти от статията на Леа Коен, , публикувана в сайта „Площад Славейков“. Леа Коен е утвърдено име в българското музикознание, в политиката и дипломацията и затова за  Мила и за трупата бе много интересен и любопитен нейния прочит на „Сидхарта“.

Защо Сидхарта? Защо днес?
.....Да чуем Сидхарта ! Гласът на Хесе и гласът на неговия герой.Чрез музика и танц.
Такава значителна,  интелектуално натоварена задача си е поставила Мила Искренова със своя « Сидхарта ». Тя е пресътворила Хесе в синкретичен спектакъл, в който литература, музика и танц са добили равностойно значение.
Хесе е бил духовно свързан с музиката не по-малко, отколкото с литературата, а за танца е смятал, че “представлява естествената ритмика на живота”. Един известен негов цитат гласи : “Музиката почива върху хармонията между Небето и Земята, върху разбирателството между мрака и светлината.” (“Игра на стъклени перли”)

Всеки интерпретаторски избор, свързан с творчеството на писателя, обвързва  с личните  му музикални вкусове. Самият Хесе определя техния кръг : Бах, Моцарт, Хендел, Шуман и неговите “черни овце” – Вагнер и Щраус.
Ако е вярно твърдението, че интуицията и интелектът са всъщност едно и също качество, може да се каже, че Мила Искренова е направила великолепен собствен музикален подбор, водена и от двете. Той  включва три увертюри от Вагнер , известния шлагер от 1938 “J’attendrai” на знаменитата преди ВСВ френска певица Рина Кети, както и сантименталната немска версия “Komm zurück” в изпълнение на кабаретния тенор Руди Шурике (с елементи на фокстрот) от 1939 г. (В скоби казано това е любимият шлагер на Ева Браун и Адолф Хитлер).
Тези избори не са невинни и са натоварени със силно интелектуално послание, на каквото Мила Искренова се оказва на висотата, така че да те побият тръпки. То е закодирано още в началните видео кадри на спектакъла,  които с няколко сцени от Втората световна война го ситуират  морално- исторически. Философската алегория на Хесе за всеобщата любов придобива характер на изстрадано послание на основата на нашето историческо познание.  

....Чрез този интелектуално осмислен, наситен с послания музикален подбор, Мила Искренова е създала убедителен, логичен и любопитно-привлекателен със своята оригиналност  музикален пласт на своя спектакъл .

Малко е да се каже, че Мила Искренова е “хореографирала” Сидхарта. Тя е създала комплексен трипластов спектакъл от литература, музика и танц, който е в модерната традиция на танцовата драма. Такава, каквато я създават още през 80-те години Били Форсайт, Иржи Килиан, Кулберг, Морис Бежар...Това е не само хореографска импресия по музика или сюжет (впрочем сюжетно е силно да се каже, че “Сидхарта” е “разказан”, той е сценично преживян).

... При фактически скромното все още авторско присъствие на българска сцена на образци на танцовия театър, хореографската версия на Мила Искренова на “Сидхарта” представлява не само новаторска ценност, но и обективно постижение, чието значение далеч надхвърля изискванията на българския “пазар”. Без изобщо да е еклектична, нейната хореография е разнообразна : тя съдържа и танца, и движението като самостоятелен елемент, и леката шега с клишетата, без нито за момент да се превръща в пантомима или да използва установени вече “изречения” от балетния език.

Минималистичната (в духа на Хесе) визуална постановка на Свила Величкова (сценография и костюми) създава необподимата на спектакъла изискана среда от прозрачни форми.
...Истинско удоволствие на зрителя създава видимият артистичен ангажимент на танцьорите (мъже и жени) , между които се откроява мъжкото трио Сидхарта, Херман Хесе и Буда (съответно Васил Дипчиков, Стефан Вучов и Чан Тхе Чунг).

Спектакълът “Сидхарта” е театрално събитие, което има право на дълъг живот.
Той не е екзотична приумица на хореографката Мила Искренова , а съвременна форма на театър, с какъвто всяка култура и всеки театър могат да се гордеят.

Сидхарта
Сидхарта
Сидхарта
Сидхарта
Сидхарта
Сидхарта



всички новини от Балет "Арабеск" »

профил на Балет "Арабеск" »

всички новини октомври »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker