Театрални новини



София Филм Фест ONLINE

14.04.2017

 София Филм Фест ONLINE
София Филм Фест O N L I N E

Бъдете част от София Филм Фест от всяка точка на България!

11 специално подбрани заглавия за Вас, онлайн киномани!

САМО 200 билета ЗА ФИЛМ в платформата на FESTIVALSCOPE.com от 15 до 30 април 2017

Уважаеми зрители в цяла БЪЛГАРИЯ,  имате възможност да се срещнете ОНЛАЙН със специално селектирани филми от програмата на 21-вия София Филм Фест!

От 15 април на Ваше разположение в платформата www.festivalscope.com ще бъдат най-новата творба на Андрей Кончаловски „РАЙ”, най-новата романтична история с подписа на Франсоа Озон „ФРАНЦ”, носителят на наградата на ФИПРЕССИ в секция „Особен поглед” в Кан 2016 - копродукцията между Фpанция, Рyмъния, Бългаpия и Катар „КУЧЕТА” на Богдан Мирика, увлекателното „mockumentary” на Петер Бросенс и Джесика Удуърт „БЕЛГИЙСКИЯТ КРАЛ”, два интригуващи филма от балканския регион – „СМРАДЛИВА ПРИКАЗКА” на Мирослав Момчилович и „НОЩЕН ЖИВОТ” на Дамян Козоле, „ОТВЪД ТИШИНАТА” на дуета режисьори от Израел Ерез Мизрахи и Сахар Шавит, както и четири документални филма - „САФАРИ” на Улрих Зайдел, „В СЯНКАТА НА НОЩТА” на италианската режисьорка Валентина Еспозито, „ДЪГА – РАЗКАЗИ В КАРТИНКИ” на режисьорката Мария Николова, както и „ДЕНЯТ НА СВОБОДАТА – „ЛАЙБАХ” В СЕВЕРНА КОРЕЯ” на норвежкия режисьор Мортен Травик.

За ВСЕКИ от филмите се предлагат по 200 билета!
Гледането ОНЛАЙН е СВОБОДНО и без резервации! Имате възможност и да ГЛАСУВАТЕ за филма, който най-много Ви хареса!
Филмите ще могат да бъдат гледани до изчерпване на „виртуалните” билети!

* * *
Световната премиера на „РАЙ” („Paradise”, Русия-Германия, 2016) беше на 73-ия фестивал във Венеция. Наградата „Сребърен лъв” за най-добър режисьор бе получена от двама творци – Андрей Кончаловски за „Рай” и Амат Ескаланте за неговия филм „The Untamed”. „РАЙ” разказва завладяваща история за съдбите на трима души - Олга, Жюл и Хелмут, чиито пътища се пресичат сред безмилостните разрушения от Втората световна война. Ролите са разпределени между Юлия Висоцка, Кристиан Клаус, Филип Дюкен, Виктор Сухоруков, Петер Курт и др.

„В историята има много големи трагедии, повечето от които се загнездват в паметта ни като древни грехове, които не биха могли да се повторят в наши дни. Един от най-ужасяващите моменти в историята на нашето поколение е издигането на власт на нацистката партия в Германия и избиването на милиони хора, които не се вписваха в идеала на нацистите за „перфектния” немски „рай”. Тази варварска жестокост извади на показ най-голямото зло, което се таи в дълбините на човечеството, и макар онази война да е част от миналото, подобни радикални и ужасяващи реалности се случват и днес, застрашават живота на хора в различни държави и сигурността в целия свят... „Рай” е образ-разсъждение върху историята на ХХ век, изпълнена с големи илюзии, погребани в руини; върху опасността от омразата, която властва между хората и отчаяната необходимост от любов, която човечеството трябва да използва в битката си с повсеместното зло...” - Андрей Кончаловски

* * *
ФРАНЦ” („Frantz”, Франция-Германия, 2016) - най-новият филм на майстора на модерното френско кино Франсоа Озон („Осем жени”, „Басейнът”), е увлекателно упражнение по стил в черно-белия спектър, което отвежда зрителите в дните след Първата световна война, за да им разкаже история, наситена с любов и драматични обрати. Анна тъгува за годеника си и всеки ден носи цветя на гроба му. Именно там немската девойка среща тайнствен французин, който също е дошъл да отдаде почит на загиналия Франц. Премиерата на копродукцията между Франция и Германия беше на Венецианския фестивал – най-стария филмов форум в света, а Паула Беер беше удостоена с наградата „Марчело Мастрояни” за най-добра млада актриса. В ролята на младия французин е Пиер Нини, когото видяхме фестивално у нас в образа на прочутия дизайнер във филма на Жалил Леспер „Ив Сен Лоран”.

„Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филмът, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен. После обаче личните ми предпочитания за цвят надделяха и реших, че въпреки всичко ще е добре да го използвам, особено на определени места... Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.” – Франсоа Озон за своята работа по „Франц”.

* * *
Кучета” („Dogs”, 2016) на Богдан Мирика бе представен в конкурсната програма „Особен поглед” като „обещаващ дебют, който умело смесва криминалния жанр с елементи от уестърна, представяйки конфликти в съвременна Румъния”. Творбата е копродукция между Фpанция, Рyмъния, Бългаpия и Катар, като продуценти от българска страна са Стефан Командарев и Катя Тричкова („Арго филм”), а продукцията е осъществена с подкрепата на ИА „Национален филмов център”.

Богдан Мирика е редактор, писател и копирайтър, който започва режисьорската си кариера през 2011 година с късометражния филм „Bora, Bora”, отличен с наградата на журито на Европейския филмов фестивал в Анже. Пълнометражният му дебют „Кучета” е носител и на голямата награда на международния фестивал в Клуж, Трансилвания, отличия от Сараево, Стокхолм, с номинация за Европейско откритие на годината от ЕФА 2016. Филмът е разказ за продажната човешка същност, а главните герои водят вътрешна война със себе си. Един млад румънец се връща в селото на дядо си, когото е наследил. Твърдо решен да продаде големия и пуст имот, той е предупреден, че дядо му е бил местен криминален бос и хората му няма да се откажат от земята, на която развиват контрабанден бизнес.

„Зачетох синопсиса и историята за уестърн, който се случва в румънската Добруджа, възбуди интереса ми, - споделя Стефан Командарев пред „Капитал”. – По принцип се търсят специфични истории от една държава, които обаче да срещат разбиране по цял свят. Трябва да вълнуват хора от различни култури. „Кучета” е заснет по един мексикански начин, но историята си е наша, абсолютно може да се случи и в България...”

* * *
„БЕЛГИЙСКИЯТ КРАЛ” („King of the Belgians”, Белгия-Холандия-България, 2016) е четвъртият игрален филм на режисьорския дует Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Световната му премиера беше в програмата „Хоризонти” на 73-ия кинофестивал във Венеция 2016 и оттогава филмът е участвал с успех в програмите на почти 30 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг.

„Белгийският крал” е една комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята е прекрасният Петер Ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите... Ние всъщност не знаем кога се развива действието – дали в миналото или бъдещето, но тази историческа свобода дава възможност на режисьорите да говорят за Европа днес с лекота и с известна горчивина, независимо от това дали става дума за Белгия, Турция или Балканите...” cineuropa.org
 „Начинът, по който тази комедия е заснета, е изключително красив – колко често може да се използва това определение за комедия? Всека сцена е изработена с изключително внимание и прецизност – всичко на екрана е поставено на точното място, всеки персонаж е изграден така, че да обогати забавната атмосфера на филма... Имайки предвид процесите от последните месеци, наистина е удивително как тази сатира, чрез културни и политически остроумни шеги,  успява да уцели в десятката след-Brexit настроенията в Европа.” screenanarchy.com

„Белгийският крал” е продукция на Bo Films (Белгия – Фландрия) в копродукция с Entre Chien et Loup (Белгия – Валония), Topkapi Films (Холандия) и Арт Фест (България). Продуценти от българска страна са Мира Сталева и Стефан Китанов. Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз.

* * *
Сръбско-българската копродукция „Смрадлива приказка” („A Stinking Fairytale”, Сърбия-България, 2015) на сценариста и режисьора Мирослав Момчилович разказва за любовта на двамата клошари Мома и Ема. Мома страда от депресия. Ема – от алкохолизъм. Мома харесва Ема от пръв поглед. Ема харесва Мома от втори поглед. Бебето на Ема починало преди години и тя започнала да пие. Или първо започнала да пие, а после бебето е починало. Това сега няма значение. Има значение само, че Мома й помага да преодолее миналото...

„Бездомните хора винаги са ме интересували. Прекарах много време да ги следвам, да се разхождам с тях, да ги „шпионирам” и всъщност вдъхновението за филма ми дойде, когато срещнах „тях двамата”. Моментът беше много вълнуващ и точно тогава реших, че трябва да напиша тази история. Дотогава никога не бях виждал двама бездомници да се държат като двойка. Те почти винаги са сами, изолирани са от другите. Не симулират брак, а най-откровено изживяват своята истинска, голяма любов. Фактът, че не се къпят, спят по улиците, нямат какво да ядат и се ровят в кофите, не означава, че връзката им не е основана на истинска любов. Дори напротив – техните отношения са може би много по-истински и емоционални, отколкото в много бракове, в които двама души живеят заедно, плащат ипотеката, но всъщност се държат един с друг все едно са бизнес партньори – без емоции. Емоциите ги няма, изчезнали са.” - Мирослав Момчилович пред Sbs.com

* * *
Режисьорът Дамян Козоле твърди, че „за зрителите ще е много по-лесно да почувстват „Нощен живот” („Nightlife”, Словения-Македония-Босна и Херцеговина, 2016), отколкото да го разберат”. Най-новият му филм, резултат от съвместните усилия на Словения, Македония и Босна и Херцеговина, поставя въпроси, събужда много страхове и съвсем съзнателно оставя проблемите без решение. Истински събития са в основата на драматичната трилър-история за известен адвокат, намерен в локва кръв на главен път в Любляна, целият нахапан от кучета. Физическите рани се оказват по-малка грижа от угрозата за сриване на репутацията пред обществото и шокираната съпруга е главно действащо лице в последвалия развой на събитията. Филмът беше номиниран за „Кристален глобус” в конкурса на Карлови Вари и спечели наградата за режисура.

Ето какво още споделя Дамян Козоле: „Нощен живот” задава основни въпроси за хората в съвременна Европа. Става дума за доверие, етика, лицемерие, корупция. Това е филм за общество, в което водещата сила е страхът. Филмът не предлага лесни решения, а се съсредоточава върху това колко крехък е животът ни, как всичко е свързано и как някои рани никога не зарастват, защото хората са по-кръвожадни от кучетата...”
(Филмът се излъчва в СФФ ONLINE с английски субтитри.)

* * *
„Отвъд тишината” („Beneath the Silence”, Израел, 2016) на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 година, трябва да живее с посттравматичния стрес. Той се оттегля от обществото и прекарва дните си, размотавайки се безцелно в червения си пикап. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот. Когато избухва войната от Йом Кипур, войникът трябва да се върне на бойното поле, а това застрашава неговия живот и бъдещето на семейството му...

„През 70-те години хората, които се връщаха от война, все още не бяха диагностицирани като страдащи от посттравматичен стрес. Те бяха принудени да крият онова, което преживяваха, независимо дали ставаше дума за срам, или за непознаване и неразбиране на същината на проблема. Някои от тях заспиваха нощем с надеждата, че на следващата сутрин ще се събудят „нормални”. Безпричинно тези хора бяха смятани за ексцентрични, защото не се вписват в нормата... Филмът не е автобиографичен, но е много личен. Разказ за белезите от всичко онова, което сме преживели в нашето детство”, споделят Ерез Мизрахи и Сахар Шавит.
(Филмът се излъчва в СФФ ONLINE с английски субтитри.)

* * *
Четири са документалните заглавия в специалната селекция филми София Филм Фест ONLINE. Сред тях е най-новата творба на всепризнатия майстор Улрих Зайдел - „Сафари” („Safari”, Австрия, 2016). Този филм показва европейските ловци любители, които практикуват своето т.нар. „хоби” в Африка. Именно там, където светът на природата не познава граници, режисьорът обрисува портрет на доминация и смъртност. Зайдел разделя своето изследване на „теми”, като се опитва да разбере (и същевременно ни дава шанс да разберем) какво точно се случва в главите на тези хора, които изпитват желание да убият величествени животни: той проследява уточненията кое е най-ефективното оръжие, което трябва да се използва; цената, която трябва да се плати за убийството; изключителните емоции, които чувстват ловците, когато изстрелват фаталния куршум и отношенията с местните хора, които отговарят за този специфичен „оръжеен” туризъм. С този разказ Зайдел продължава своето удивително и безскрупулно антропологично изследване и се превръща в своеобразен колекционер на хора - точно както се забиват с карфици уловени пеперуди, той „заковава” ловците със своята камера...

* * *
Филмът на Валентина Еспозито „В сянката на нощта” („Ombre della Sera”, Италия, 2015) се опитва да изложи трудния процес на социална и професионална интеграция - герои в него са хора, излежавали присъди в римския затвор Ребибия, които представят отново своето завръщане у дома след толкова много години, в които са били разделени от семействата си. Член 27 от италианската конституция гласи, че затварянето в затвор има много точна функция, която е социално важна: да подпомага и подкрепя лишените от свобода в процеса на обучаване и рехабилитация, с което се цели, след като изтече присъдата, те да се реинтегрират социално и професионално в модерното общество. Уви, обществото знае много малко за въпросния процес, затова и трудният път на един затворник от институцията към свободата все още е виждан като измъкване от едно затворено място с единствено наказателна функция.

Валентина Еспозито завършва Академията за драматични изкуства „Енрико Мария Салерно” и се занимава с актьорство, режисура и помоция на културни и театрални продукции, фокусирани предимно върху социални теми. През 2003 година Валентина започва социална дейност в затвора Ребибия в Рим; като театрален режисьор тя работи с осъдени, които излежават различни по времетраене присъди. През 2011 и 2012 година Еспозито координира театралната част на филма „Цезар трябва да умре”, режисиран от братя Тавиани, в който актьорите са именно затворници и който печели „Златната Мечка” на Берлинале 2012 и още пет награди „Давид на Донатело”. През 2013 година Валентина стартира „Социална театрална академия - Форт Апачи” с бивши осъдени от Ребибия. Година по-късно режисьорката пише дебютния си филм „В сянката на нощта”...
(Филмът се излъчва в СФФ ONLINE с английски субтитри.)

* * *
„Дъга – разкази в картинки” („Daga – Stories in Pictures”, България, 2016) на режисьорката Мария Николова, по сценарий, написан от нея и Сотир Гелев, ще върне зрителите у нас към недалечното минало - филмът всъщност изследва един културен феномен. Своеобразен водач в разказа е актьорът Леонид Йовчев, който се опитва да намери първия брой на списание „Дъга” – любимото комикс списание от неговото детство. В разгара на социализма, през 1979 година, в България се появява детско списание, пропагандиращо западно влияние – комиксово изкуство. Това списание съществува повече от десет години и огромният му тираж – 300 000 бройки, се изкупува до последната книжка. Списание „Дъга” е единствено по рода си издание не само в България, но и в целия бивш социалистически блок. Някои от сериите и героите на „Дъга” живеят и днес в умовете на хората и са оставили трайна диря в оформянето им като личности...
(Филмът се излъчва в СФФ ONLINE с английски субтитри.)

* * *
Норвежкият художник и тетрален режисьор Мортен Травик работи с хъс и упоритост върху уникалния документален поглед за първия официално разрешен концерт на „Laibach” в Пхенян. „Денят на свободата – „Лайбах” в Северна Корея” (2016) е един необикновен филм – поради самия факт, че правителството на Северна Корея въобще е дало разрешение за концерт на прочутата словенска банда.
Известен с провокативните си артистични проекти, в които присъстват важни политически детайли и с които предизвиква трусове в норвежкото общество, Мортен Травик получава предложение да бъде режисьор на шоуто в Пхенян, след което заедно със своя латвийски колега режисьор Угис Олте създават филма „Денят на свободата – „Лайбах” в Северна Корея”. Премиерата на продукцията, реализирана като съвместен проект на Латвия, Норвегия, Северна Корея и Словения, е в края на миналата година, на международния фестивал за документални филми в Амстердам (IDFA); филмът е показан с голям успех и на кинофестивала в Триест. „ALL ART IS PROPAGANDA”. George Orwell „...AND ALL PROPAGANDA IS ART”. Laibach

Имате шанс да гледате избрани филми от
София Филм Фест – и това може да стане от всяка точка на България ОНЛАЙН – ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ!
15 – 30 април 2017

За повече информация:  Светлана Дамянова, пресофис


всички новини април »










 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker