Театрални новини



ДРАМАТОН тридневен практически показ на специалност драматургия

09.03.2017

ДРАМАТОН тридневен практически показ на специалност драматургия
Абсолвенти от специалност драматургия на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ организират тридневен практически показ на свои кратки театрални текстове на 16-ти, 17-ти и 18-ти март, 2017 г. в Учебна кинозала НАТФИЗ от 19:00 часа.
Авторите са 12 на брой. Текстовете са съвременни и разнообразни по своята тематика и стил. В момента екипите се подготвят за представянето си в края на другата седмица. Драматурзи, актьори и режисьори обединени работят заедно, за една чакана среща с публиката, която освен, че ще ги представи като автори, ще им даде възможност и за обратна връзка, чрез дискусиите с авторите след изчитането на всички текстове за вечерта.
Събитието се случва за първи път, водено е от нужда за общуване между студенти и скоро завършили професионалисти. Също така от идеята за самопровокиране, развитие и промяна.
Идеята е породена от желанието за съживяване на написания текст и неговата символична изчетена реализация. Фестивалът е един експеримент, който косвено изследва мястото и нуждата от драматургичния текст в съвременния контекст.
Драматон 2017 се провежда с изключителната подкрепа на Ректора на НАТФИЗ - проф. д-р Станислав Семерджиев и Десислава Димитрова, ПР на НАТФИЗ.

ИЗВАДКИ ОТ ТЕКСТОВЕТЕ:

16-ти МАРТ (ден I-ви)

Теодора Георгиева „Продавачът на щастие“:
  •  „АЛЕКС: Откъде се светва. Нищо не виждам.  
  •   КРИС: А защо ти е? Нали ме чуваш. Светлината пречи. Ще те   разсейва.  
  •   АЛЕКС: Тъмно ми е. Така се чувствам малко неловко. Никога не седя на тъмно.“

Милена Петрова „Дон Жуан, който не съществува“:
  • „Появявам се на всеки монитор. Жените едновременно докосват устните си, а после уплашено поглеждат дали ниският, мазен шеф не ги дебне отнякъде, или съпрузите им са включили видеонаблюдението. Така минава работният ден тук.“

Ясен Василев „Опит върху Казанова“:
„носът ми беше най-високата кула
на този град и последната, която
ще потъне с него,
водата е вече до глезените,
никога не греша за такива неща.“

Марина Алексиаду „Семейни неволи“:
  • „ Селенция: Защо мълчиш?
  • Маурицио: Прегракнал съм, настинах.
  • Селенция: Ей там, във шкафчето, е аспиринът/а.
  • Маурицио: Добре съм, изведнъж ми мина.
  • Селенция: Мъже - от простотията им ш’са помина.“
17-ти МАРТ (ден II-ри)

Александра Дадова „Може би“:
  • „Голям глупак съм. Като всички. Да, всички са като мен. Сигурен съм. Не съм само аз. Толкова пъти съм се смял, на този или онзи познат, който се е пропил или се е оставил да загуби себе си, заради… жена… Жените ли са виновни или ние?“

Николай Долдуров „Далтонизъм“:
  • „ХАРИТИНА. Охх, скапана съм. Имах най-тежкият ден. Не може да е по-зле.
  • НАУМ.(тихо/на себе си) Искаш ли да се обзаложим?
  • ХАРИТИНА. Какво?
  • НАУМ. Приготвих пилe, ще хапнеш ли?
  • ХАРИТИНА. Имам нужда от душ.
  • НАУМ. Пилето ще изстине.
  • ХАРИТИНА. Няма да се бавя.“

Теодора-Додо Иванова „Пейките“:
  • „Спрях, само, за да си почина за момент. Свиваше ме лявата обувка. Имах билети за театър, но вече се ядосвах ужасно, че съм излязла с тези обувки, които все се каня да изхвърля, когато нещо ме привлече към онази пейка.“
Нели Будинова „Убежище“:
  • „Днес слънцето е болно. Значи и аз съм така. Глупости – винаги съм така, но когато то е анемично винаги е по-зле. Ви-на-ги. Или пък само си намирам извинения.“

18-ти МАРТ (ден III-ти)

Йордан Кавалджиев „Спусък“:
„Беше приковал поглед в мен и ме гледаше до последно. Това е много поценно. Очите не ги препарират. Бивните
са едни и същи. Колкото и да са големи. Окачваш си ги на стената, а после така или иначе никой не ти вярва, че точно ти си улучил.“

Никея Петрова „Първо, второ и трето“:
  • „Мъж:     Е що тия?
  • Жена:     Ама ти вече си решил, за какво ме питаш.
  • Мъж:     Не съм, питам те, ти едно решение не можеш да вземеш.
  • Жена:     Все ми е тая!
  • Мъж:     Чехлите са лична вещ, защо си такава, изобщо не ти се занимава.“
Олга Иванова „Басейн“:
  • „Изток: Няма как. Къде ти, да намеря време, за себе си!?
  • Юг: Той как може? Кажи си де - надъхай я.
  • Запад: Тя си знае, аз, какво да й говоря. Бачкам, но и плувам.
  • Изток: Работа, вкъщи, работа, вкъщи, вкъщи е работа…
  • Запад: Важното е да имаш поне едно нещо. Ти си решаваш, за здраве ли…
  • Юг: За удоволствие! Време няма, не го мислете.“
Александър Пашов „Психиатър“:
 „СТЕФАН
Майка ми, ми казваше
(с преправен глас)
"Не пий толкова много дете, дядо
ти…"
(с нормален глас)
Ама аз дори не съм го виждал!
(с преправен глас)
"Това не променя факта, че умря пиян
и сам, като куче!"
(с нормален глас)
Но аз имам семейство, майко, това
няма как да се случи...“




всички новини от Театър НАТФИЗ »

профил на Театър НАТФИЗ »

всички новини октомври »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker