Театрални новини



Старозагорската опера отбелязва годишнината на Ян Сибелиус със симфоничен концерт на 14 октомври

12.10.2015

Старозагорската опера отбелязва годишнината на Ян Сибелиус със симфоничен концерт на 14 октомври
Пианистката Сьонг Ян Сух от Южна Корея и американският диригент Дъглас Майер за първи път в България

През 2015 година световната музикална общественост отбелязва 150 години от рождението на големия финландски композитор и педагог Ян Сибелиус. Към честванията в Годината на Сибелиус, Старозагорската опера ще се присъедини с концерт, посветен на великия финландски симфоник, който с творчеството си успя да осъществи връзката между финската национална музика и достиженията на световната музикална култура. За да си извоюва заслужено световно признание на най-видния композитор от страните на Севера, заедно с Григ.
На 14 октомври, от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще прозвучи грандиозната Втора симфония на Ян Сибелиус в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера-Стара Загора под диригентството на именития американски диригент Дъглас Майер. В първата част на концерта публиката ще се наслади на бисерни извадки от световната музикална съкровищница – Увертюра от операта „Риенци” на Вагнер и Концерт за пиано № 2 в сол-минор оп. 22  от Камий Сен-Санс с гост-солист пианистката Сьонг Ян Сух от Южна Корея.

Ян Сибелиус (08.12.1865 - 20.09.1957) е финландски композитор и педагог. Учи композиция в Хелзинкската консерватория при M. Вегелиус - пионер на финландската народна музика. В годините 1889-1891 продължава обучението си в Берлин с A. Бекер и във Виена - с Робърт Фукс и Карл Голдмарк. След завръщането си в родината той ръководи клас по теория на композицията и цигулка в Консерваторията, а след това благодарение на държавната стипендия може да се посвещава изцяло на творчество. От 1904 г. живее и работи в гр Ярвенпаа, близо до Хелзинки.

През 1892 г. в Хелзинки се състои дебютния авторски концерт на Сибелиус, в който прозвучава първата от неговите симфонични поеми "Kullervo", която ознаменува  раждането на финландския национален романтичен музикален стил. През следващите десетилетия до Първата световна война, музиката на Сибелиус получава пълно признание в страната и чужбина, като особено добре се приемат симфоничните поеми по теми от финландската народна поезия, разкази, митология и епоси ("Туонелски лебед”, "Финландия") и симфонии, цигулковия концерт, "Тъжен валс" (от музиката към пиесата "Куолема" от Ярнефелт). Музиката на Сибелиус е привлекателна със своя северен колорит, смел и сдържан патос, непосредствена чувственост, цветност и мелодичност.
След края на войната, в резултат на подема на анти-романтичните и съвременните музикални тенденции, музиката на Сибелиус за кратко губи своята значимост в Европа, на границата на две епохи. Неопределеността на неговите позиции като артист се отразява и на творческата активност на Сибелиус. Последните големи от неговите творби - 6-та и 7-ма симфонии и симфоничната поема "Тапиола" – са написани в началото на 20-те години. След 1929 г. Сибелиус почти не е писал. С течение на времето, музиката му отново придобива огромна популярност.

Музиката от Сибелиус има огромно значение за родината му Финландия – той е автор на първите  значими творби в национален стил. Симфоничните поеми на базата на финландските национални теми, написани от ръката на един талантлив майстор, са възторжено приети от неговите сънародници и предизвикват голям интерес към финландската култура в останалата част на света. За творческата индивидуалност на Сибелиус е характерно, че композиторът черпи вдъхновение от народни приказки, но почти не ползва фолклорни цитати. Елементи на финландските народни песни се появяват в музиката му в творчески развит вид.

Извън Финландия, едни от първите ценители на таланта на Сибелиус са руските  музиканти. Духовната близост на основата на споделени ценности и идеали определя дългогодишното приятелство на Сибелиус с Римски-Корсаков, Глазунов и други видни представители на руската музикална култура.

Сибелиус е автор на седем симфонии (1899-1924), пиеси за цигулка и пиано (над 50) за пиано (130); балета-пантомима „Скарамуш” (1922 Копенхаген); кантатно-ораториални творби за солисти, хор и оркестър - симфония „Кулерво” (1892); кантатата „Роден край”, сюитата „Леминкаинен” (4 легенди, 1893-96), симфонични поеми, в това число „Сага” (последна редакция от 1901), „Пролетна песен” (1894), „Финландия” (1899), „Дъщерята на Севера” (1906), „Нощно надбягване и изгрев на слънцето” (1907), „Тапиола” (1926). Едни от най-популярните произведения на Сибелиус са Концерт за цигулка и оркестър (1903; 2-ро издание 1905) и "Тъжен валс" (от музиката към пиесата на "Death" от A. Ярнефелт). Сибелиус оставя богато наследство от хорови произведения, над 100 романса и песни, музика за театрални продукции (в т. ч. под формата на оркестрови сюити) и др.

Американският диригент Дъглас Майер е основател, музикален директор и диригент на Pennsylvania Centre Orchestra. Дирижирал е като гост-диригент различни оркестри в САЩ, Европа и Латинска Америка: Филхармонията „Бохуслав Мартину” в Чешката република, Kurpfälzisches Kammer-оркестър в Манхайм, Altoona Symphony, Spokane Symphony,  Dubuque Symphony Orchestra, South Arkansas Symphony, Симфоничния оркестър на щата Мексико и др. Бил е музикален директор на Симфоничния оркестър на Солсбъри в Северна Каролина и Симфоничния оркестър на Юма в Аризона, музикален директор и диригент на оперния театър „Дориан” в Айова, диригент на Rochester Light Opera в Рочестър, Минесота и музикален директор на Old York Road Symphony във Филаделфия и Cincinnati Civic and Civic Youth оркестри в Охайо.

През изминалия творчески сезон Дъглас Майер за първи път гостува в Румъния - дирижира спектакъл на операта „Тоска” на Пучини в Националната опера и балет „Олег Дановски” в Констанца.

Репертоарът му включва повече от 350 симфонични, кантатно-ораториални и оперни произведения. Преподавател по дирижиране в Музикалната академия в Синсинати и в Пенсилванския държавен университет. Гастролира с концерти със Симфоничния оркестър на Luther College в Будапеща, Прага, Париж, Щутгарт и Мюнхен. Във Виена /Konzerthaus / дирижира премиерата на Втора симфония на Хоуърд Хансън и „Песен на Орфей” от Уилям Шуман. Майер дирижира световната премиера на „Пол и Виржини” по либрето на Жан Кокто и музика от Шарл Калман във Вашингтон по покана на френския посланик и под егидата на Института за изкуства и хуманитарни науки в Пенсилванския държавен университет.

Дъглас Майер е учил с такива изтъкнати диригенти като Пиер Буле в Музикалната академия – Базел, Швейцария и с Отмар Суитнер в Моцартеума в Залцбург. Специализира при Ричард Лерт. Завършил е оркестрово и оперно дирижиране в Музикална академия в Университета на Синсинати като ученик на Ерих Кунцел и Робърт Уитни. Дъглас Майер свири на френски рог, виола и пиано. Магистър на Чикагския музикален департамент на Roosevelt University по теория на музиката и композиция. Има авторски композиции, оркестрации и аранжименти.




всички новини от Държавна опера Стара Загора »

профил на Държавна опера Стара Загора »

всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker