Театрални новини



СВЕТОВНА ПРЕМИЕРА на "ПАНДОРА"

23.05.2015

СВЕТОВНА ПРЕМИЕРА на
28 МАЙ    "ПАНДОРА"

СВЕТОВНА ПРЕМИЕРА  със специалното участие на ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА, ЕВЕЛИНА ХРИСТОВА, ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА
КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ "СОФИЙСКИ СОЛИСТИ", диригент Пламен Джуров
в изпълнение на БАЛЕТ "АРАБЕСК"

Спектакълът е подкрепен от европейската културна програма на Performing Arts Fund Nl., финансиран от програма „Култура” на Столична община и се реализира с подкрепата на Министерство на културата,  Продуцентска къща „Креди Арте” и  Boutique Hotel Crystal palace Sofia.

Самите творци – най-близко до истината за Пандора. Чуйте ги:    
    
Пол ван Брюхе (композитор) и Петър Дундаков (композитор) за „Пандора“ в едно интервю пред журналистката Ирена Гъделева от БНР:

Петър Дундаков: Тръгнахме в началото на мислим основно за звук, който да излиза от една кутия - оттам дойде и идеята за Пандора. Освен това спектакълът съдържа и мултимедия, която също кореспондира със звука и идеята е всички тези нива да могат да създадат един доста богат опит за зрителя и да възбуди интереса му по различен, нов начин, който и за самите създатели е провокация . Дундаков добавя 4 електронно модифицирани сцени, които правят творбата многопластова и новаторска. А трите поканени солистки са една оперна( Цветана Бандаловска) и две народни певици (Евелина Христова и Даниела Димитрова)

Пол ван Брюге: Странното за Пандора е, че всеки знае името й, но никой не познава жената. В нашия спектакъл за първи път чуваме Пандора да говори. Тя винаги е била представяна като отговорна за всичкото зло на света, защото е отворила кутията. Това е клишето на историята. Но ако трябва да бъда честен, никога не съм вярвал в този едностранчив образ на Пандора. Мисля, че е жена от плът и кръв, тя е човешко същество, и въпреки че е създадена от Зевс и боговете, тя избира живота, избира да бъде на Земята, да бъде с нас и всъщност една от нас. Затова смятам, че е добре да познаем Пандора като жена, като човек. И най-важното е, че тя ни обяснява коя е. . в един неистов  монолог към дъщерята си Пира..
Исках да придам на Пандора възможно най-човешки облик. Всички хора имат вътрешни гласове. Всички водим битки вътре в нас – за това, което смятаме за правилно или за грешно, за нещата, които сме можели да направим по-добре. Заедно с либретиста Берто Рейндерс решихме, че Пандора ще е човек, който не се поколебава да изрази съмненията си. А какво по-добро от това да накараме нейните вътрешни гласове да си говорят един с друг. Звучи шизофренично може би, но това не означава, че тя е луда. Не, тя е зряла жена с всичките позитиви и негативи на човешкото съзнание. Всичко това се изразява чрез не един, а три женски гласа.

Боряна Сечанова (хореограф) за Пандора в едно интервю от вестник „Капитал“, автор Цветелина Белутова
Изчетох много. Това, което най-много ме порази, когато започнахме да дискутираме  темата за Пандора, беше проблемът за вината – как човечеството по някакъв начин е наказано за целия морален хаос, който самите ние сътворяваме, и дали един човек може да изкупи тази вина или изкупвайки вината се превръщаш в играчка в нечии ръце. Защото ние като че ли сме свикнали да не носим отговорност. Пандора е натоварена с вина заради любопитството си с отварянето на кутията и нахлуването на всички злини, но Зевс не отмъщава на човечеството, той отмъщава на Прометей. За мен е важно да се знае следното – човечеството не е наказано, просто Пандора е била "програмирана" от Зевс да се омъжи за брата на Прометей и да отвори кутията. Мисля, че всички грехове на човечеството сякаш винаги придобиват женски образ, както е при Ева, като че ли дяволът се свързва повече с жената.
Самият спектакъл решихме да бъде в седем картини, които да отговорят на седемте смъртни гряха – Първата част се нарича "Ира" – "Гняв", не случайно Пандора казва "Аз съм родена в гняв". Реално гневът между Зевс и Прометей ражда Пандора и много красиви стихове на песни е написал либретистът Берто Рейндърс, в които самата Пандора казва, че не е закърмена с люлчина песен, а с реквием, и че нейният рожден ден е ден на гнева. Втората част е "Гула" – превеждаме го като "Лакомия" (чревоугодие), желанието да имаш… Защото Пандора е одарена, всеодарена (това означава името й, тя е първата смъртна жена, която Хефест изваял по повеля на Зевс, и всички богове вложили в нея своето изкуство, за да я направят привлекателна – бел. авт.) и всъщност – нашата ненаситност и желание да притежаваш все повече не води до никъде; Третата част се нарича "Инвидия" – "Завист", точно тя поражда злото, което се изсипва върху нас – убийства, кражби, престъпления върху невинните; Четвъртата част е "Аварития" – това е скъперничеството, това е сребролюбието, това е материализмът – един много, много голям грях, защото желанието ни да се откажем от духовните блага и да се отдадем само на материалното е според мен един от най-големите ни грехове. Аз си мисля, че в крайна сметка на човек му трябва много малко, за да бъде щастлив – трябват му приятели, трябва му хармония, трябва му природа, трябва му музика, трябва му танц. А всичко останало е едно излишество, но за съжаление ние го разбираме много късно; Петата част е "Ацедиа" – това е "Леност", леността е този порок, който ни спохожда, когато ни обземе апатия, когато ни обземе меланхолия, т.е., когато се откажем да се борим в този свят. Защо е порок ли – защото отказът от твоето предназначение в света, леността и това че ти не искаш по никакъв начин да изпълниш своето предназначение, това, за което си дошъл, води до възможността злото да победи около теб; Предпоследната част на спектакъла е "Луксурия" – "Лукс, разврат, похот", това се случва около нас все повече и повече. За мен най-ужасното е, когато алчността ни самоизяжда, т.е. това не е свързано с външно преживяване, а е свързано с вътрешното ни преживяване. Влечението към притежание те води до това ти да не можеш да намериш мир и покой сам със себе си най-вече. И последната част е като епилог на спектакъла, нарича се "Ванитас" – "Суета", няма да говоря за това – всичко е суета около нас и когато ние се откажем от тази суета, тогава можем да намерим покой и да осмислим своя живот тук. В никакъв случай спектакълът не е реабилитация на Пандора, по-скоро това е един неин разказ за пътя, който трябва да измине, за да прости сама на себе си. Пандора е първата майка, защото тя ражда дъщеря си Пира – първата родена жена, и от нея тръгва човечеството, а впоследствие и греховността. Дали Пира е един вид изкупление на нейната вина? Искам да поставя голям въпрос, защото в крайна сметка всеки един човек трябва да се справи сам със себе си. Никой не може да го посочи с пръст и да му каже ти си виновен или ти си греховен, или ти си страхотен, или ти си много добър – това е въпрос на личен избор и на морал! И мисля, че това е най-важното в този спектакъл.

 

ПАНДОРА
ПАНДОРА
ПАНДОРА
ПАНДОРА
ПАНДОРА
ПАНДОРА
ПАНДОРА
ПАНДОРА
ПАНДОРА
ПАНДОРА



всички новини от Балет "Арабеск" »

профил на Балет "Арабеск" »

всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker