Мъж и жена, двама бедни румънци, друсани, в стари мръсни дрехи и абсолютно непредсказуеми. Те шокират с болезнените си прозрения, докато търсят обратния път към Варшава и към себе си. Абсолютното емоционално разкриване на всеки един от тях поражда неочаквани взаимоотношения помежду им. Ставаме свидетели на истинска болка, страх, омраза и липса на любов, които идват, за да отворят път към осъзнаването.
Режисьор: Георг Жено; сценография: Лили Джагарова; с участието на: Ирина Андреева, Ивайло Драгиев, Боряна Пенева, Благой Бойчев, Милко Йовчев. С подкрепата на Полския институт в София. За повече информация: http://replicatheatre.com/.

Кой и за какво протестираше, и успя ли някой? Февруарските, летните протести и студентската окупация: обща протестна вълна или три несвързани епизода с противоположни политически искания?
Панелисти: Ружа Смилова, Валентина Георгиева и Рая Раева. Модератор: Димитър Вацов. В рамките на проект „Гражданска практика за студенти и учители”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 -2014 г. За повече информация: www.ngogrants.bg.

Образът на българския работник-мигрант се оказва „гориво” за страхове, разпалвани от популистки медии и политици във Великобритания, Холандия и другаде. Той за пореден път предизвика недоверие и обвинения към правителствата на тези държави, че не правят достатъчно, за да защитят остатъците социална държава от чужди нашественици. Парадоксално, огледални страхове към чужденеца се разпалват от националисти и популисти и в България. Националистите не вярват, че държавата може да се справи с бежанския натиск; подозират, че ЕС използва България като буферна зона и искат плътното ограждане на границата със стена. Те изпитват недоверие в ЕС и в международните конвенции за човешките права, които България е ратифицирала. С този дебат ще се опитаме да сравним механизмите на производство и употреба на страховете от бежанците и работниците-мигранти. Ще анализираме как се създават стереотипите срещу "чужденците " и дали са симптом на по-фундаментални тревоги и недоверие към институциите на съвременната държавата? Какво противодействие можем да търсим, отвъд заклеймяването им?

Един ден в дома на Христо се материализират Михаил и Рафаил. Те твърдят, че идват от едно постапокалиптично бъдеще, от свят, който се намира в непреодолима екологична криза. Както и че са агенти. И че имат някаква мисия. Двамата изобщо не са благоразположени към Христо. Дори напротив! Не спират да го обиждат, а понякога дори си позволяват да са груби към него не само с думи. За тях няма значение кой е Христо, защото той е част от едно поколение, което е съсипало планетата Земя. Режисьор: Нейтън Купър; автор: Иван Димитров; преводач: Анджела Родел.

Театрална мистерия, чиято тема са животът и смъртта на Маяковски. Разглеждат се любовният триъгълник със семейство Брик и връзката му с Вероника Полонская. Водещ е сблъсъкът на Поета с Властта, с неизменното и присъстващо навсякъде Ведомство. С бързо действие и сюрреалистични ситуации се представя личната му драма. Разкриват се отношенията му с Властта, която от една страна го почита, а от друга го задушава и довежда до самоубийство. Живият ритъм и хумор, понякога с горчив привкус, приковават вниманието на зрителя, който не може да гледа безучастно. Режисьор: Самюъл Бъгълн; автор: Христос Хартомацидис; преводач: Екатерина Петрова.

„Кота 506” е изцяло изградена от документални материали – спомени, писма и документи, разпределени в три гласа: гласът на поета, гласът на държавата и хор на близките. Контрастът и конфликтът между тези гласове са движещата сила на текста, който чрез колаж от фрагменти изгражда един възможен поглед към живота и смъртта на Гео Милев. Режисьор: Eлена Хейман; автор: Ясен Василев; преводач: Олга Николова.

Един човек излиза на сцената и заявява, че ще брои до хиляда и ще се самоубие. Какво се е случило? Дали ще изпълни обещанието си?

Режисьорски дебют на Радослав Йорданов; превод: Владко Мурдаров; сценограф: Илиан Петров; с участието на: Симеон Владов; продукция на Блек Фламинго Пъблишинг ООД. С подкрепата на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“ 2013 и културната програма на посолството на Република Австрия в България. Представлението е реализирано с подкрепата на програма „Дебюти” на Национален фонд „Култура” 2013 и културната програма на посолството на Република Австрия в България.
 

„После изведнъж като искри се разлетяха птици, проследих ги с поглед, гледах как се издигат на един дъх и вече ми се струваше, че не те се издигат, а аз падам, и прималял, вкопчил ръце във въжетата, започнах бавно да се люлея. Люлеех се все по-силно, задуха по-студен вятър и вместо летящите птици се появиха трепкащи звезди.” Франц Кафка. Идея и режисура: Валерия Вълчева; сценография и костюми: Ния Михайлова; музикален консултант: Мария Палиева; актьори и музиканти: Павлин Петрунов, Христо Ушев, Мартина Митева, Борис Добрев; музикални импровизации по произведения на Добри Палиев, Джон Кейдж и др.

Целта на групата е хора от различни националности да се срещнат и да изследват заедно въпроси, свързани с живота извън родината и по-конкретно с живота в България. Как се чувстват чужденците в България? Как българите приемат чужденци? Какво е културен шок и как се преодолява? Къде е у дома? Какво ни води насам и какво ни задържа?

Проект, реализиран със средствата на движенческия и предметния театър, звуковата инсталация и радиотеатъра. Представлението възстановява неуспешния полет на космическия кораб „Союз-1” през 1967 г., по време на който руският космонавт Владимир Комаров умира. Валентина Комарова е съпруга на Владимир.

Темата за свободата и нейната неизбежна връзка с моралния избор за смъртта като отчаян жест в търсене на отхвърления Бог прави от пиесата, в която са отразени драматичните последни три дни от живота на последния потомък на стар аристократичен род, послание от предмодерността към постмодерността. В кое сме същите и в кое различни? Автор: Хенрих Ибсен; режисьор: Явор Кирилов; сценография и костюми: Юлияна Войкова – Найман; превод: Гергана Мей; хореография и изпълнение: Александра Манчева, Мирослава Захова, Христина Петрова; музика и изпълнение: Мартиан Табаков; с участието на: Явор Костов, Янко Велков-Янец, Васил Димитров, Марий Росен, Антоанета Петрова. Със съдействието на Министерство на културата, Програма Театър, ACT-Асоциация за свободен театър, Калитко Миленов.

Това е много лично представление на актьорите. Разказ с историите на техни близки приятели, техните лични истории и истории на други хора, които те приемат като лични, защото актьорите разпознават себе си в живота на тези други хора, разпознават цялата ситуация в България и се опитват да разсъждават върху това в представлението. Режисьор: Георг Жено; с участието на Боряна Пенева, Милко Йовчев, Ирина Андреева, Ина Георгиева, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Тони Карабашев. С подкрепата на Гьоте-институт България. За повече информация: http://replicatheatre.com.

В пространство само с няколко електрически крушки, двама души са се концентрирали върху тънката граница между движението и невъзможността да се движиш, дишането и недишането, тишината и звука, тъмнината и светлината.

Колко е лесно (или трудно) в България един гражданин да се осведоми за предстоящи законодателни инициативи и обществени обсъждания? Може ли и как един гражданин да каже на вземащите решения каква промяна иска в държавата?

С участието на създатели на платформи за гражданско участие, активисти за достъп до информация и хора, търсещи нови начини за улесняване връзката гражданин-държава. ? С участието на създатели на платформи за гражданско участие, активисти за достъп до информация и хора, търсещи нови начини за улесняване връзката гражданин-държава.