Театрални новини



НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в СВЕТОВНИЯ ДЕН НА КУКЛЕНИЯ ТЕАТЪР

19.03.2015

НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в СВЕТОВНИЯ ДЕН НА КУКЛЕНИЯ ТЕАТЪР
НАТФИЗ „Кр. Салафов“ поздравява всички свои преподаватели и студенти, всички свои колеги и съмишленици, всички свои малки и пораснали приятели със Световния ден на кукленото изкуство.
Студентите в Академията също ще се присъединят към празника на куклите. Абсолвентите на проф. Дора Рускова ще представят „Приказка за елфи“ по Лангескьолд Хофман от Славчо Маленов пред най-искрената и удивителна публика – децата!
Не оставайте сами на 21 март! Споделете Световния ден на кукления театър със своето семейство и своите приятели.
Честит празник!

„Кукленото изкуство е език, толкова огромен и дълбоко вкоренен, колкото е древната ни способност да се радваме и да тъжим, за изпитваме меланхолия и щастие. Всяка кукла е изражение на света около нас и отражение на всеки човек, живял преди нас. „

Из Международно послание от Беруз Гарибпур по повод
Световния ден на кукленото изкуство 2015


Международно послание от Беруз Гарибпур по повод Световния ден на кукленото изкуство 2015

Бях на десет години, когато гледах първото си традиционно куклено представление. Бях на десет години, когато се влюбих в „Мубарак“, една любов, която продължава повече от половин век и все още владее цялото ми същество и съзнание.
Бях на двадесет години, когато воден от тази любов, претърсих всяка улица и алея на Техеран, за да намеря старите, уморени и изхабени артисти и да ги върна към живот и обратно в артистичните кръгове и университетските курсове с надеждата, че и други ще се влюбят в моите идоли.
Тогава си въобразявах, че съм единственият влюбен от този вид на света, но скоро разбрах, че не съм и пропътувах до всяко кътче на света, за да открия глобалната възхита от кукленото изкуство. Срещнах се с почитатели на кукления театър от Италия, Великобритания, Индия, Китай, Русия, САЩ, Франция, Германия и много други държави.
Бях очарован от това, че не само не съм сам, но съм един от милионите, обичащи кукленото изкуство. Но също и че „Мубарак“ е единствен сред десетки куклени трупи, които в продължения на векове са използвали комедия и сарказъм, за да вдъхват надежда и усмивки по лицата на мъже, жени и деца, които толкова често са били в схватката на страха и болката в свят, населен от войни, бедност, насилие и лишения.
И все пак не ми отне много време да осъзная, че колегите ми театрали гледаха на кукленото изкуство с презрение и смятаха себе си и статута си за твърде високи за него. В този момент реших да защитя това, което обичах, както воин защитава съкровище, и да посветя живота си на него и на неизвестното.
В този период постепенно оценявах все повече и повече кукленото изкуство като език, толкова огромен и дълбоко вкоренен, колкото е древната ни способност да се радваме и да тъжим, за изпитваме меланхолия и щастие. Осъзнах, че всяка кукла е символично изражение на света около нас и отражение на всеки човек, живял преди нас.
Именно тогава истински оцених защо Омар Хаям, великият персийски философ, математик и поет в изключителния си стих определя света на хората като куклено представление:

Ние сме кукли, а съдбата е нашият кукловод
Това не е метафора, а самата истина
На тази сцена съдбата ни движи
Към не-битието и изчезваме един по един.
Зад призрачна завеса сме аз и ти
И когато тя се спусне, ще избледнеем.

При моите пътувания, четене и разговори с други любители на кукления театър ми ставаше все по-ясно, че смисълът на кукленото изкуство се проявява чрез разнообразието на форми и аромати в съзнанието на различните изпълнители по всички краища на света, от Чикамацу Монзаемон, през храмовите артисти, сицилианските артисти до въображението и езика на Даланг в Индонезия и от позицията на различни режисьори и актьори от всички континенти.
Така се убедих, че можем да използваме този вековен език на куклите, за да погледнем критично на света около нас и да привлечем повече зрители да посещават и да се влюбят в тази древна форма на изкуство.
Твърдо вярвам, че откриването на кукленото изкуство има не по-малък преобразуващ ефект от откриването на колелото и поне толкова ефективно за намаляването на разстоянията и комуникационните разриви помежду ни.
Вероятно това е така, защото дори дълбоко философските куклени пиеси имат способността да събудят нещо от детството в съзнанието на публиката, с което тя се еманципира от илюзиите на възрастта и времето и открива фантастичен свят, където предмети, направени от дърво и други неживи материали оживяват.
Вероятно най-голямата отговорност на всеки куклен артист, независимо от неговия език, гражданство или образование, е да събуди „детето“ в сърцата на милиони събратя, които са замърсили света ни с кръв и насилие.
Кукленото изкуство и ние, почитателите на тази скъпоценна реликва от нашите предци, сме отговорни за намаляването на злото и враждебността в нашето човешко семейство и за това да напомним на хората за тяхното детство, неговите радости и неговите великолепни мечти….
Днес е ден за онези, които събуждат детето у нас, за всички онези, които обичат от сърце кукления театър.
Честит световен ден.

Беруз Гарибпур
Беруз Гарибпур е роден в Санандадж (център на ирански Кюрдистан)
на 19 септември 1950 г.
Започва театралната си дейност на 14 години и
продължава до днес. Учил е в Иран: Техерански университет,
Факултет по изкуство, Департамент Театър (1970-1974 г.)
и в Италия: Академия дел арте драматика
Силвио д‘Аико (1977-1979 г.).
Беруз Гарибпур има изяви в множество различни области,
но всички те са били и са в една посока: разширяване на
културното пространство в Иран, като дизайнер и мениджър.
Създател на постоянния Детски театър (Център за театър и куклен театър за деца и младежи) 1980 г.
Преобразува кланицата в Техеран на Културен център Бахман, 1991 г.
Преобразува бившата главна квартира на армията в Ирански артистичен форум, 2000 г.
Преобразува бивша работилница в постоянна Опера на марионетките: Зала Фердоуси, 2002 г.
Преобразува бившата къща на известния актьор Ентезами в Музей на театъра, 2014 г.
След повече от четири десетилетия артистичен живот и заемани различни национални и международни позиции и получени международни награди, както и режисиране на множество мащабни театрални представления като „Клетниците“ на Виктор Юго, „Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу и т.н., той отново се съсредоточава много сериозно върху кукленото изкуство и създава най-известната трупа Куклен театър Аран и едновременно с това Националната опера, работеща с иранска музика.
Беруз Гарибпур е поставял пиесите „Ростам и Сохраб“, „Макбет“, „Ашура“, „Руми“, „Хафез“, „Лайли ва Мажнун“ и…
е почетен доктор на Университета за театър и кино на Грузия – Тбиси 2013 г. и Кавалер на Италия през 2015 г.
УНИМА благодари на Мани Хамиди за превода от фарси, на Идоя Отеги за испанския превод и на Фабрис Гийо за френския превод.
 




всички новини от Куклен театър НАТФИЗ »

профил на Куклен театър НАТФИЗ »

всички новини октомври »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker