Театрални новини



Андреана Николова в очакване на Азучена

02.12.2014

Андреана Николова в очакване на Азучена
На 5 декември от 19.00 часа Русенската опера ще представи спектакъла на операта „Трубадур” от Джузепе Верди на своята сцена. Русенци за първи път ще имат възможността да видят новата сценична версия на любимото оперно заглавие дело на режисьора Огнян Драганов. Сценичната адаптация се подготвя специално за гостуването на Русенската опера на сцената на зала 1 на Националния дворец на културата на 10 декември в рамките на традиционния Новогодишен музикален фестивал. В ролята на Азучена и в Русе, и в София публиката ще се срещне с мецосопраното Андреана Николова. В Русе в главните роли ще й партнират Елена Баръмова и Стоян Даскалов /Леонора и Манрико/, Александър Крунев /Граф Ди Луна/, а в София Андреана ще пее заедно със световноизвестните оперни певци Алиса Зиновиева и Марио Маланини. В спектаклите участват още солистите Момчил Миланов, Пламен Троански, Йоланта Николаева, Александър Баранов, хор и оркестър на Държавна опера-Русе под майсторската палка на Найден Тодоров.

Андреана Николова е от певците-явления в оперна България. Още като студентка в Музикалната академия, тя прави впечатление с красивия си и богат мецосопранов глас, печели поредица от награди на престижни вокални конкурси и се радва на стремителен старт на професионална сцена. Дебютира в ролята на Азучена съвсем млада - на 26 години и вписва тази роля в списъка с най-свидните си изяви на сцена.
За ролята на Азучена от операта „Трубадур” на Джузепе Верди, за трудностите, за шанса, за израстването на един образ през годините – разказва Андреана, която очаква своята любима публика в Русе и София.
„Аз съм изключително щастлив певец, защото имам шанса да интерпретирам великолепната „Вердиева тройка“ (както сама си я наричам) - Амнерис, Еболи, Азучена. Тези роли са училище за всеки мецосопран. Нюансите, великолепната мелодика и сложната партитура дават възможност за пълна изява на гласа - от драматичен гръден регистър, през кадифената плътност на средния до блестящи височини, заредени с  изключителна емоционалност.
  И въпреки, че обичам всички роли, които пея, тази на Азучена се откроява с актьорското си предизвикателство, прекрасната музика, драматизма на действието, динамиката на развитие и специалното значение, което има за мен.

Дебютът

Във „Фея-кръстница“ за мен се превърна легендарното мецосопрано Христина Ангелакова. Тогава директор на Софийска опера и балет, нейното доверие, любов и загриженост за младите певци, ме доведоха до дебют в „Трубадур“ на сцената на националния оперен театър, на „крехката” за мецосопрана възраст от 26 години. Часовете, в които тя ми помагаше тон по тон и фраза по фраза да градя образа на тази противоречива героиня, белязаха завинаги подхода ми към всяка нова роля - от нотния текст и чисто вокалната техника към смисловите вокални и драматургични акценти до търсенето на различни изразни средства.
Партньорите и диригентите
Последваха серия от спектакли и това ми даде възможност да укрепвам постепенно в ролята и да се срещам с прекрасни мои колеги, които ме подкрепяха и помагаха в първите ми стъпки. Няма как да не спомена Александър Крунев, Димитър Станчев, Румен Дойков, Нико Исаков, Живко Пранчев, Костадин Андреев, Бойко Цветанов, Камен Чанев, Маестро Георги Нотев - светла му памет! и незабравимите Леонори - Радостина Николаева, Габриела Георгиева, Цветана Бандаловска…На един от спектаклите гостуваше Калуди Калудов. Бях силно респектирана и притеснена, но той дойде в гримьорната, каза ми да не мисля за нищо, че ще бъде до мен през цялото време и да продължавам с грима, за да успее все пак да мине за мой син…
В паметно събитие за мен се превърна юбилейното честване на Маестро Борис Хинчев със спектакъла на „Трубадур“, в който имах честта да  участвам. Срещата с диригент от такава величина даде нова страна, нови нюанси и акценти във фразирането и в музикалното осмисляне на образа на Азучена. Маестрото, светла памет на душата му, обичаше певците, поставяше ги в центъра на музикалната драма, дишаше с тях и ги водеше към пълно себераздаване.

Успехът с Азучена


Тази любима роля ми е носила много радост и удовлетворение, част от които са наградата на публиката и наградата на Софийска опера и балет на конкурса “Борис Христов“ през 2004 година.
Сцените

Имах щастието да пея Азучена в различни театри, в различни постановки както в България, така и в чужбина. С изключение на Стара Загора, съм гостувала в тази роля във всички театри в България, също и в Скопие. Освен в класически спектакли съм участвала в интересни модерни, изключително раздвижени постановки. В Националната опера в Букурещ спектакълът беше пищен, с огромна масовка, мултимедия, няколко нива на театралното действие. В театъра в Казан (Русия), премиерата на „Трубадур“ беше решена в стил готик-хорър (както беше определено). Бях с гола глава (перука, слава Богу!), обезобразено лице, кубинки, кожени панталони, палто тип пачуърк, зарината в пепел, черепи и кости. В този спектакъл разбрах, че мога да пея, докато се въртя по гръб на 180 градуса по земята и да се премятам по плоскост, с наклон от 45 градуса. Нали сме артисти на новото време, трябва да сме готови за режисьорските предизвикателства.
 
Азучена през годините    

Работата миналата година с Маестро Георги Димитров издигна ролята на Азучена на ново ниво. След няколко години “зреене“ и „отлежаване“, намерихме нова дълбочина във вокалната интерпретация. Много ясно си дадох сметка за динамиката на развитие на образа.
Как се е променила през годините и какво ново искам да изведа в представянето й. Ако в началото беше важно чисто технически да се преодолява нотния текст и къде с имитация, къде с интуиция да се поднесе актьорския образ, с течение на времето и с развитието на вокалната ми техника, на преден план се изведе психологията и по-задълбочената и нюансирана интерпретация. А сега вече и самата аз съм майка и образът получава ново разбиране.

Широката гама от чувства, които изпитва Азучена - болка от най-тежката загуба, дълг към клетвата за отмъщение, любов към приетия за свой син Манрико, омразата към врага, фаталната предопределеност за невъзможно щастие и бъдеще, предизвикателството да се предадат различните състояния на транс - от драматично-истеричен до лирично-хипнотичен, дава възможност за пълно разгръщане на певческия и актьорския потенциал.
Азучена – в Русе и в София

Екипът е от определящо значение за успеха на всеки спектакъл. Щастлива съм, че ще бъда в компанията на Александър Крунев, с когото освен добро приятелство ме свързват много професионални успехи и дебюти. В Русе ще пея с моите любими колеги Елена Баръмова и Стоян Даскалов, с които винаги се чувствам прекрасно. С Марио Маланини имах удоволствието да участвам в „Дон Карлос“ в Солотурн (Щвейцария) и после в премиерата на операта в град Русе. Очаквам срещата с Алиса Зиновиева да бъде вдъхновение и удоволствие на софийска сцена.

И разбира се всичко това вплетено във формата, която Огнян Драганов ще придаде на спектакъла и обединено от талантливата палка на Маестро Найден Тодоров, който ще разкрие всички пластове на музикалната драма. Надявам се да успея да предам на публиката този невероятен динамичен и драматичен образ и по този начин да и оставя частица от себе си…

Визитка
Андреана Николова е солистка на Държавна опера-Русе. Започва да се занимава с пеене докато учи в училището за европейски езици „Св Константин-Кирил Философ“ в Русе. Продължава образованието си в Държавната музикална академия „Проф. П. Владигеров“ в София и още докато е студентка е забелязана и гостува в постановки на български и чуждестранни оперни сцени. Първата ѝ роля е на Улрика от „Бал с маски“ на Верди на сцената на Русенската опера.
Специализира в майсторските класове на Норман Шетлер, Александрина Милчева, Оливера Милякович, работи с Гена Димитрова. Участва в концерти и спектакли в страната и чужбина – Залцбург, Цюрих, Страсбург, Солотурн, Букурещ, Атина и др. Има участие в запис на Национална Опера - София под диригентството на Найден Тодоров. Андреана Николова е стипендиант на австрийската фондация Музиктеатър - Виена в Софийска Национална Опера.
Лауреат е на националните конкурси: „Пълдин“ – I награда, „Гена Димитрова“ – I награда, „Светослав Обретенов“ – II награда, „Парашкев Хаджиев“ – II награда, както и на международните конкурси: „Феручо Талявини“ (Австрия) - I награда и наградата на австрийската критика, „Ирис Адами Корадети“ (Италия) - III награда, „Борис Христов“ – III награда и наградата на публиката.
В репертоара й са централните мецосопранови партии от оперите „Дон Карлос“, „Аида“, „Трубадур“, „Бал с маски”, „Риголето”, „Фалстаф” на Верди, „Кармен” на Бизе, „Капулети и Монтеки“ на Белини и др. Предпочитана изпълнителка на кантатно-ораториални творби, в репертоара й се четат Реквием на Моцарт и Верди, „Меса Солемнис” от Бетовен, „Стабат Матер” на Перголези, Симфония №2 и „Странстващият калфа” на Малер, „Въоръженият човек” на Дженкинс и др. Има записи в БНР и БНТ.





всички новини от Държавна опера - Русе »

профил на Държавна опера - Русе »

всички новини април »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker