Театрални новини



Отзиви от полските медии за спектакъла „Хамлет”

17.10.2014

На 27 и 28 септември трупата на Народния театър представи спектакъла „Хамлет” от Уилям Шекспир (в превод на проф. Александър Шурбанов) на режисьора Явор Гърдев пред публиката на Гданския Шекспиров фестивал. Най-награждаваното представление на българската театрална сцена за 2013 г. откри фестивала по покана на селекционера проф. Йежи Лимон. В две поредни вечери полската публика имаше възможността да се наслади на превъплъщенията на забележителните български актьори, сред които Леонид Йовчев, Мариус Куркински, Светлана Янчева, Валентин Ганев и др. Изключителната сценография на Никола Тороманов, Даниела Олег Ляхова и Венелин Шурелов, беше умело адаптирана към сцената на новооткрития Шекспиров театър в Гданск, възползвайки се от всички възможности, които неговото съвременно техническо оборудване предоставя. Екипът на представлението, начело с режисьора Явор Гърдев, взе участие в среща с публиката, на която отговаряше на въпроси както на зрителите, така и на професионалисти от областта на театралното изкуство и шекспирознанието от Полша, Великобритания, Съединените Щати и др.

ОТЗИВИ ОТ ПОЛСКИТЕ МЕДИИ:
ГАЗЕТА ВИБОРЧА
Автор – Пшемислав Гулда
Българският „Хамлет”: поразяване на публиката. Майсторско начало на Шекспировия фестивал
Като добро начало на Шекспировия фестивал в Гданск режисьорът Явор Гърдев задвижи целия механизъм на елизабетинския театър, включително с отворения покрив. Нивото, което той и отлично сработената му трупа представиха, трудно може да се надскочи.
Започна най-новото издание на Шекспировия фестивал. Изданието е изключително – за първи път се провежда в новата, току-що открита сграда на Гданския Шекспиров театър. И започна изключително силно: българското представление „Хамлет” се оказа великолепен спектакъл. Не само от гледна точка на своята емоционална сила, поне няколко красиви сцени, свързване на традиционни и съвременни елементи, но също така – поради много умелото и ефектно използване на всички възможности, които предоставя уникалната сцена в Гданск.

Излъчване на удавянето

Явор Гърдев, режисьорът на откриващото тазгодишния фестивал представление, пренесе в Гданск спектакъл, който, от една страна, е почти демонстративно традиционен: текстът на драмата е предаден почти изцяло - без никакви дописвания, поставяния в скоби и идеологически маркирани интерпретации, а от друга – ефектно съвременен. „Хамлет” на Гърдев се случва в някаква антиутопична страна, която само се нарича Дания, нейният крал е малък негодник, войниците носят съвременни униформи без обозначителни знаци и с лазерния мерник на своите съвременни автомати търсят във всекиго врага – първо само сред актьорите, а после също и в публиката. Сякаш искат да застрелят зрителите. Не със смъртоносни куршуми, а с това, което искат да им покажат.  А има какво да покажат – режисьорът на представлението се е постарал то да се състои само от силни и красноречиви сцени, от изразителни и значими образи.
Българският автор има талант за конструиране на ефектни масови сцени и за използване на дребни значими символи, които задълбочават или променят смисъла.  Имаше доста от тях в спектакъла: дори и статичната, но внушителна визуална поредица, отваряща представлението, в която цялата трупа, като стои с гръб към публиката, прави хор, който пее с мощен глас: нещо между военен отряд,  облечен в черно, и църковен хор.  За това пък сцената на първата среща на Хамлет с актьорите е изградена върху динамично движение, чиято сполучлива композиция и хореография, както и въздействащ балет от облечени в черно фигури, великолепно създава настроение, което прозира под радостното приветствие на безпокойството.    
Чудесен пример за изграждане на настроение от детайли са две символични сцени между Офелия и баща й. В първата Полоний все още бащински пази честта на дъщеря си, като я покрива със своя тежък дебел плащ, сякаш се надява, че с този жест ще я опази от всичкото зло, което я очаква. А след това, когато вече знае, че за доброто на двора трябва да жертва първо дъщеря си, а после себе си, сваля туниката й, а дори и презрамката на сутиена й, по-скоро като сутеньор, който води на улицата ново момиче, отколкото като грижлив баща.    
В своите символични сцени Гърдев е също така трогателно лиричен – както в интимната утихнала картина на самоубийството на Офелия: знакът на нейната смърт е затъмняването на екрана, на който се излъчва „предаването на живо” на нейното удавяне. Тази банална метафора: умира се не тогава, когато се умира, а когато престава да го показва телевизията, при българския режисьор прозвучава силно и свежо. 

Апогей на емоциите, апогей на символите
Но истинско майсторство и изразителност Гърдев постига в сцената театър в театъра -  ключова за хода на действието. Режисьорът задвижва в нея цялата механика на съвременната сцена – вероятно възхитен от възможностите на сградата в Гданск, вече на място, в последния момент извършва някои промени в своята постановка, за да може да се възползва от обекта. Така тук се появява динамичен театър на танца, вана, пълна с кръв, оглушителна транс-индустриална музика, рекурсивни визуализации, сътворявани в реално време елементи на уличния театър, много силна игра, изразителен текст, а накрая – в добавка се отваря покривът, сякаш Гърдев иска да покаже с емфаза на целия свят, а не само на публиката пред сцената, че там се случват неща, за които философите дори не са и сънували.  В тази интензивна, екстремна, визионерска сцена българският „Хамлет” постига дълго звучаща в главата пълнота.
Още по-интересното е, че естетиката на цялата тази сцена с твърде големите костюми на актьорите, с оглушителния шум, с мултиплицираните картини с помощта на визуализация, много напомня на представленията на Роберт Флорчак и Алиция Груца – творци от почти две десетилетия свързани с клуб „Сфинкс” в Сопот (полски град в непосредствена близост до Гданск – б.пр.).

Шекспирова Лана
Гърдев в своя монументален от много гледни точки спектакъл във всеки един момент показва истинско майсторство. Отлично усеща духа на Шекспировия текст, умело свързва патоса – както в много от сцените на кралския двор – със злободневност, дори от тази най-буквалната, в директно-вулгарните разговори на гробарите, великолепно създава динамични масови сцени и пълни със самотна горчивина монолози, използваните с класа традиционни средства на класическия театър са свързани в хармония с препратките към масовата култура – дори и такива, както в коментираното по удивителен начин действие от песни на значими певици от съвременната музикална сцена като: Лана Дел Рей, Флорънс Енд Дъ Мъшийн, Агнес Обел.
Гърдев не открива в текста на драмата никакви нови значения, не се отнася към него като към претекст, за да разкаже за нещо съвсем друго. По-скоро върви със сигурна крачка там, където го води Шекспировия текст. И по никакъв начин това не е недостатък на неговото представление - точно обратното: известната от векове история се разказва по нов начин - гръмогласен и интригуващ.
Дори и до този момент българският театър по-скоро да не е дал възможност и шанс на полския зрител да го свързва с нещо, един от неговите най-много ценени представители показва със своя Шекспиров спектакъл, че умее отлично да играе с това, което в днешния театър е важно, силно и интересно. Българинът не само със солиден аванс прескочи нивото, поставено преди седмица по време на тържественото откриване на Шекспировия театър в Гданск от страна на лондончаните от Дъ Глоуб Тиатър, но и вдигна летвата много високо за следващите спектакли на тазгодишния фестивал. И за всички други, които ще имат желанието да покажат своите спектакли на елизабетинската сцена в Гданск.

ТЕАТР „ДЛЯ ВАС”

Автор – Анна Жепа Вертман

Шекспиров ден първи
Хамлет в пълно съзнание на своята лудост, или антитоталитарният моралитет на Явор Гърдев
Винаги съм мислeла, че знам наизуст своя любим „Хамлет”, напълно, изцяло. Явор Гърдев със своя спектакъл (от 2012 г. в репертoара на Народния театър в София, показан на откриването на фестивала) разби моето твърдение, направи го на пух и прах, унищожи го изцяло; колко съм му благодарна, както и на цялата му трупа!
Постановка с технически елементи, но не до границите на преувеличението; напоследък това става кошмарна мода на театралните сцени. Съвременна, но дотолкова, доколкото е необходимо и изисква буквата на закона. Минималистична, което дава поле за изява на въображението, а на разума позволява до насита да проследява и разкодира под-смисли, подтекстове, игри на думи. Тук дори и пълната мъжка голота не дразни; даже е нещо необходимо, което става средство, а не цел (за което режисьорът заслужава похвала)! При цялата достоверност на текста, емоциите и структурата този спектакъл е изключително трудно да бъде разказан, а видяната картина да бъде превърната в слово. През призматичната дъга от чувства, емоции, страсти, през многослойността на характерите и природата на всеки един от героите, през нееднородността на мястото на действието: сякаш като се взира в градовете на феодална Дания, зрителят на сцената на Шекспировия театър ги вижда няколко.  

Съдържание и смисъл
По условие при Уилям почти постоянно genius loci е била Дания, която „(...) е затвор, най-суров и най-мрачен от всички на тази земя (...).” Само че в концепцията на Явор Гърдев мястото – като ментален хамелеон – променя характера си, като остава илюзорно едно и също за очите на зрителя. Сиво-черно, кафяво пространство, пълно с метал, скелета, стълби. Тъмно вампирично-мрачно като характер, военно като израз, направо отблъскващо като замисъл. „(...) Your ambition is your f*** religion!(...)” – този цитат от старата пънкарска класика отлично отива не само на Клавдий или Полоний, но също и на Розенкранц и Гилдещерн. Всички тях ги обединява една епидемия, която се нарича ВЛАСТ. Няма лек за този вирус: когато се разболее човек, тя го довършва по-бързо и по-успешно от ебола! Хората при Гърдев струват толкова, колкото са в помощ и услуга на Клавдий и Гертруда (тоест на Кралството) или поне на Полоний или Рейналдо (тоест на Изпълнителната власт). Болната амбиция е Идол – обожателят ще направи абсолютно всичко, за да бъде обичан колкото се може по-дълго и по-успешно...! Тук направо кипи от сила, насилие, отмъщение!
Във всичкото това осиротелият самотен Хамлет – с ограбен трон, останал без илюзии, надарен с наследството на отмъщението и тайната, подтиснат от очакването на времето... Точното време, най-добро за отмъщение, което ще му позволи да си разчисти сметките и да определи вината, но само ще задълбочи пропукванията и белезите в душата, сърцето и психиката. Както принцът, така и малобройната му свита – Марцел, Хорацио, Конрелий... – знаят, че дори и да спечелят битката за трона и наследството, нищо никога не ще бъде така, както преди смъртта на стария крал Хамлет. Съществува такава мъка, такава болка, такава безнадеждност, от която вече няма изход, а лудостта става камуфлаж на съзнанието, разума и силната воля, необходими за окончателното планиране и осъществяване на това, което по правото на кръвта и гените трябва да бъде сторено. Само че след такава трагедия и такова отмъщение животът вече не е живот; превръща се в несъществуване, безвремие, безпространственост, Мрачно Небитие!

Форма и метод
В този спектакъл над всичко властва ритъмът: на танца, на стъпките, на битката, дори на гласа. Ритъмът на стъпките и битката е подчинен на гениално аскетичната, но също така далеко отнасяща сценография (Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов и Венелин Шурелов). Металното скеле и конструкции, когато по тях се стъпва или се тича с „кубинки” сами по себе си стават перкусионни инструменти - Виолета Витанова и Станислав Генадиев наистина чудесно се възползват от всички възможности на необикновената сцена в Шекспировия театър, което всъщност не само аз гледах със затаен дъх.
А ако става въпрос за бойните сцени и финалния двубой... Като имаш доста ограничено и специфично пространство (два басейна с вода на сцената), да направиш такава динамична битка, че сама по себе си да е красива, въпреки своята бруталност -  шапки долу за Емил Видев! Колкото до мощната – малко от типа на Рамщайн – музика, композирана от Калин Николов, интересно ми е дали това може да се купи по интернет. Самата аз проявявам интерес. Наистина отдавна не бях слушала от театралната сцена толкова мрачни, хипнотични звуци, толкова подчиняващи цялото внимание на зрителя, толкова хипнотизиращи! Милитаризмът, бруталността  и силата на всички костюми пречупват трите акцента на червеното и девствено-сватбената белота на Офелия. С нея са свързани и три песни, които в тази постановка са хипер важни от гледна точка на думите; с това в своето разбиране отново се връщам отначало: ритъмът тук властва над всичко, дори със слово, чуждо на текста на Уилям.

Дух и Материя
Имам голям проблем с тази постановка. Защото спектакълът на Явор Гърдев е толкова плавен, толкова перфектно завършен и детайлно обгрижен, че е чак съвършен! Ако трябва да отлича някого, ще изгубя постиженията на останалите, а искам да избегна това. Защото това е дело на трупата и екипа, за чийто успех равни усилия са вложили и акустиците, и хореографът на битките и двубоите. Рядка театрална перла, след която остават въпроси, съмнения, желание за дискусии – но най-вече безценни спомени на дъното на душата, към които ще се върна, когато в Люблин започнат да ми липсват истинските театрални впечатления и душата ми стане по-хладна.





всички новини от Народен театър "Иван Вазов" »

профил на Народен театър "Иван Вазов" »

всички новини октомври »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker