Театрални новини



Романът на 2014 "Бежанци" от Весела Ляхова с премиера във Варна

05.08.2014

Романът на 2014
АРТ САЛОН НА РАДИО ВАРНА, 8 АВГУСТ, 19.00

В рамките на Алея на книгата – Варна 2014, на 8 август от 19 часа в Арт салона на БНР-Радио Варна ще бъде представен романът „Бежанци” на Весела Ляхова, публикуван от издателство „Жанет 45”. Носител на Националната награда за литература “Христо Г. Данов” 2014, романът е определен от критиците за Книга на 2014 г.
На премиерата ще присъстват авторката Весела Ляхова и издателката Божана Апостолова, романа ще представи Виолета Тончева.

ПРОФ. ДФН ИННА ПЕЛЕВА ЗА РОМАНА „БЕЖАНЦИ”

„Бежанци” на Весела Ляхова споделя скепсис спрямо „разума на историята” и неверие в способността на политическите елити да разбират хората и да им съчувстват. Говорейки за сънародниците ни, принудени през 40-те години на ХХ век да напуснат домовете си в Егейска Македония, романът говори из болящата памет за непростими исторически престъпления, за твърде много предателства, за твърде много жестокост.
И в същото време, въпреки трагедийния си усет за света, „Бежанци” не е потискащо произведение. Да, това не е светла творба, но пък е творба, която носи просветление.
Защото, освен че е глас на автентичната съпричастност към обикновения човек страдалец, книгата твърдо вярва, че във волята и силата му е да опази достойнството си, да удържи в себе си ясна и ярка границата между доброто и злото, да не се пречупи.

ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ АВТОРКАТА


Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства – турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна.
И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана.
А времето си минава…

Загиналите гърци в Драмското въстание имат своите паметници, а българските жертви в същите събития са обречени на забвение. С изключение на няколко задълбочени проучвания от българската историография, едно телевизионно публицистично предаване, няколко езиковедски изследвания, едно-две мемоарни свидетелства – всичко на всичко книжовност, която се брои на едната ръка – при цялата си вродена чувствителност към истината нашият народ в този случай като че ли я неглижира.

Никакви политически съображения не могат да оправдаят подобна историческа немара.
Страданието на хиляди българи заслужава да бъде осмислено, усвоено, за да се превърне от травма в исторически и емоционален опит. От това би имало поне две преки ползи: от една страна, подхранване на доста ерозиралото чувство за национална консолидация; от друга, използване на последната възможност – ако все още съществува такава – да се засвидетелства на потомците на онези българи, които преди десетилетия са предпочели да останат в родните си места като граждани на гръцката държава, че не са изоставени и че чрез дедите си са част от българското си отечество.

Написването на романа се предхождаше от продължителна събирателска дейност и запознаване с научните тълкувания. Чувствам се длъжна да откроя неколцина от авторите, чиито произведения ми бяха от неоценима помощ: българските изследователи Георги Даскалов, Димитър Йончев и Благой Шклифов, както и гръцките интерпретатори на тази тема, сред които особено подчертавам антроположката Анастасия Каракасиду и писателката Дидо Сотириу. Някои от тези хора не са вече между живите, както и повечето от моите преки информатори, прадеди, свидетели на събитията, но знае се, че художествената литература вдъхва нов живот и спасява от праха на времето.





всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

всички новини септември 2017 »











 
|   Благоевград   |   Бургас     Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker