Театрални новини



Русенската опера с премиера на операта „Хофманови разкази” от Жак Офенбах

17.03.2014

Русенската опера с премиера на операта „Хофманови разкази” от Жак Офенбах
В ролята на Хофман Калуди Калудов
Александър Крунев в четирите превъплъщения на Злото


Премиерата на „Хофманови разкази” е на 19 март от 19.00 часа на сцената на Доходното здание в рамките на МФ „Мартенски музикални дни. Спектакълът е копродукция на Държавна опера-Русе и Македонската опера и балет.

За българската публика името на композитора Жак Офенбах се свързва с комичните оперети и най-вече с великолепната творба „Хубавата Елена”. Много години Офенбах е развличал публиката, но в последната си творба до¬стига до драмата на самотата и разбитите илюзии, представена с романтична тъга, ирония и трагична гротеска. Композиторът разказва за последен път ед¬на мъдра, печална, но обаятелна музикална приказка. Офенбах не доживява премиерата на „Хофманови разкази", която се е състояла в Опера Комик в Па¬риж на 10 февруари 1881 година.

Операта „Хофманови разкази” е разпознаваема със своята „Баркарола” – прочутият дует на Никлаус и Жулиета, както и с арията на куклата Олимпия. Брилянтната мелодика в интермедиите, красивите дуети и ансамбли правят операта любима за всички, които са се срещнали или чуват за първи път музиката на „Хофманови разкази”. Петте действия се определят като пролог, три действия и епилог. Трите действия, разказващи три различни истории от живота на Хофман, са независими едно от друго, с изключение на това, че Олимпия се споменава в действието на Антония. Замисълът на Офенбах е следният: Пролог, Олимпия, Антония, Жулиета, Епилог. През ХХ век обаче действието на Жулиета е преди това на Антония. Причината, изтъквана от постановчиците, е фактът, че действието на Антония е по-ярко и пълноценно в музикално отношение. Австрийската режисьорка Урсула Хорнер с много елегантност и вкус посяга към оперното заглавие. Освен чисто драматургичните послания, режисьорката умело борави с различни изразни средства и пластични ефекти, вкарва фантастични и събирателни мистични образи в разказа си. В ролята на Хофман на премиерата ще видим  Калуди Калудов. Хофман е може би един от най-трудните, но най-богатите в актьорски план вокални образи в оперната литература. В различните превъплъщения на Злото ще се преобрази  Александър Крунев, който ще изпълни четирите партии – на Линдорф, Копелиус, Дапертуто и Доктор Миракъл. Ролята на куклата Олимпия ще бъде изпълнена от Диана Василева. Втората любима жена на Хофман – Жулиета ще бъдат Анна Дитри, а образът на нежната Антония ще бъде пресъздаден от Мария Цветкова. Петя Цонева ще се превъплъти в ролята на Никлаус – този път приятелят на Хофман е неговият Ангел-хранител и неговата стара душа в интерпретацията на режисьорката Урсула Хорнер. Участват още Андреана Николова, Александър Баранов, Стилиян Минчев, Стоян Стоянджов, Калоян Христов, Георгиос Филаделфевс, Емил Желев, Момчил Миланов и др. Диригент Диан Чобанов. Сценография Мария Ветероска /Македония/, костюмограф Мария Пупучевска /Македония/, дизайнер осветление Васко Лисичов /Македония/.

„Хофманови разкази” отблизо


Урсула Хорнер - режисьор
„Ако в други опери има моменти, в които ти доскучава, то в „Хофманови разкази” хармонията между музикален текст и сценично действие е перфектна. Отначало до край, музиката на Офенбах пленява и интригува”. За режисьорката Урсула Хорнер работата й в Русенската опера е изпълнена с вдъхновение и удовлетворение. Емоционална, артистична, тя се задъхва от вълнение като описва всеки един от артистите, които участват в спектакъла на „Хофманови разкази”. Започва първо с Хофман – „роля, която изисква от певеца да има в гласа си всички нюанси – от лирично, през драматично до героично звучене. Партията на Хофман е много трудна и безкрайно дълга – той е отначало до край на сцената. На премиерата ще видим Калуди Калудов, който има всичко, за да се насладим на един пълнокръвен образ. Не мога да не спомена Александър Крунев, който ще поеме четирите роли на Злото. Той е негативният образ в постановката, който отрича всичко и е като сянка на Хофман – непрекъснато го спира във всичко, до което се докосва и му внушава, че греши. И това трябва да се пресъздаде от един артист и ние имаме Александър Крунев, който се справя блестящо. Тенорът Георгиус Филаделфевс е певецът с много актьорски задачи и той е фантастичен - интересен, смешен, трогателен. Той също поема четири малки, но много важни персонажа, които са много различни като типажи. В ролята на Жулиета Анна Дитри е наистина много истинска – такава, каквато я виждам - много секси и ярка. Зрителите ще видят една Антония в лицето на Мария Цветкова, която ще ги развълнува със своето актьорско превъплъщение. За ролята на куклата Олимпия не си представям по-добра – Диана Василева е изумителна. Имаме най-прелестния Никлаус – Петя Цонева е наистина прекрасна – и вокално, и като типаж, и като актриса. Не на последно място искам да изтъкна – хорът на Държавна опера-Русе. Възхитена съм от тях – и като звучене, и като актьорско присъствие. Нямах никакви проблеми – те изпълняват всички свои задачи, движат се, преживяват, пеят – удоволствие е да се работи с такъв ансамбъл!”

Диригентът Диан Чобанов за първи път ще дирижира операта „Хофманови разкази” от Офенбах. Досега диригентът не е дирижирал оперни заглавия от френската класика. Подготвял се е в продължение на няколко месеца и все повече започва да усеща творбата като „своя”. Прави неволна аналогия със стила на Моцарт – смята, че оркестрацията е почти на същия принцип. За себе си е решил да се лиши от драматичното звучене на оркестъра, към което предразполага музиката на романтизма. Търси по-ефирното звучене и го обяснява със самата драматургия на приказките. В тях има заложено много хумор, динамика в действието и това изисква по-голяма лекота в интерпретацията. Въодушевен е от работата си с артистите, впечатлен е от хора и оркестъра на Държавна опера-Русе. Радва се на изравненото и стилово вярно пеене на хора, когото сравнява с най-добрите европейски състави. Със сигурност ще се върне с удоволствие отново в Русе.

Калуди Калудов /Хофман/
„Моят герой е непоправим романтик, който живее в своя свят. Много трудна и голяма роля, но я чувствам близка и не ми се налага да „играя”. Хофман е реална личност с различни интереси и това ми допада. След пет години отново пристъпих към нея като към нещо ново, но не непознато. Подготвям се от доста време и се стремя да я осмисля напълно – много текст, тежки вокални задачи, но това пък ме амбицира да прегърна предизвикателството Хофман. Моят Хофман разказва за своя живот и споделя своите любовни истории, които някога и някъде са му се случили – по различно време и в различни страни. Така че моят герой ще бъде логично по-зрял. Офенбах е написал много красива музика, операта е наситена със силна и въздействаща драматургия, в която има всичко...Вярвам, че ще успеем да запалим зрителите и да им предадем посланията на автора...”

Петър Костов ще видим в ролята на Хофман в следващите спектакли на „Хофманови разкази
„Това е любимата ми опера! В продължение на 10 години съм я слушал, гледал и дори не съм си мечтал, че един ден ще мога да изляза в ролята на Хофман...Много е трудна тази роля, но има толкова много в нея, както и в цялата опера. Не е случайно, че това е единствената опера на Офенбах и той съзнателно е търсил оперното звучене на своята творба. Да, има мелодиката, присъща на операта, но всичко е толкова логично написано, толкова много мъдрост има в подтекста, в метафорите, че ставаш подвластен на самата драматургия и музиката, която е в унисон с текста и с действието. Офенбах представя нещата от живота – любовта, която не винаги е щастлива, но всеки намира спасение по свой начин. Аз малко късно започнах работата си върху ролята, но съм щастлив, че съм на една и съща роля с певец като Калуди Калудов – от него научавам много и знам, че той ще ми помогне в някои важни за певеца тънкости.”

Александър Крунев
„Аз съм изпълнявал вече две от четирите басови роли и не крия, че не ми беше лесно да овладея вокално останалите две. Работил съм около два месеца върху тях. Аз съм баритон и ми трябваше да се пренастроя за басов репертоар, което изисква много работа не само върху ролята, но и върху вокалната техника. Аз съм един събирателен образ на Злото. Появявам се като Линдорф, следва Копелиус, който този път е малко по-комедийно представен, след това съм Дапертуто и накрая съм Миракъл, където наистина има невероятна възможност за много силна актьорска изява. Миракъл е моят любим персонаж. Много съм доволен от работата си с режисьорката Урсула Хорнер. За Миракъл аз й предложих и някои свои решения, които тя прие с удоволствие и смятам, че поднасяме трансформациите на Злото по един интересен и интригуващ начин.”

Диана Василева
„За мен ролята на куклата Олимпия е много любима. Появата ми е само в едно действие, но това е много благодарна роля. Зрителите харесват арията на Олимпия. В този спектакъл поведението й е много по-различно от спектакъла на Софийската опера, където съм я пяла многократно. Чувствам се прекрасно със своите колеги, работих с удоволствие и се забавлявам истински с това, което се случва на сцената. Моята героиня е бездушна кукла, която олицетворява идеалът на Хофман за жената, която обича. Много скоро той разбира, че и розовите очила не помагат и че всичко е било плод на неговото въображение и наивност.”

Анна Дитри:
„Всеки път, когато играеш нещо, което е толкова по-различно от самата теб, от ролите, които до момента си пресъздавал, е наистина невероятно усещане. Моята героиня е куртизанка, тя е готова на всичко за пари, за удоволствията от живота. Тя е много жива, активна като персонаж – в този образ няма отпечатъка на обреченост, характерен за повечето героини за сопран от оперите. И най-после аз не умирам, нито страдам. Жулиета променя съдбата на главния герой, влюбен в нея – тя му грабва душата, тя управлява действието. Радвам се, че имам възможността да направя такава роля...”

Мария Цветкова
„Моята героиня е истинската любов, която не се купува. Любимите на Хофман са три – първата е куклата. Тя е в неговите представи – такава, каквато му се иска да изглежда жената, която да обича. Но в един момент тя се счупва, изчезва и той разбира, че това е само илюзия. Втората е Жулиета и той си плаща, за да го обича тя. Но когато някой плати повече, тя тръгва с него. И третата – моята любима Антония е истинската. Тя е бяла, светла, мечтателна, много чиста и за нея най-голямата сила, която я крепи в живота, е нейната любов към Хофман. Те се местят от един град в друг, отиват в Мюнхен и единственото, което я вълнува е дали Хофман ще дойде при нея, дали ще чуе нейния глас, дали ще усети позивът на сърцето й...Антония му казва, че иска да пеят заедно...Тя го обича и това е всичко. Готова е да загуби гласа си, но да остане с Хофман...”


Хофманови разкази
Хофманови разкази
Хофманови разкази
Хофманови разкази
Хофманови разкази
Хофманови разкази



всички новини от Държавна опера - Русе »

профил на Държавна опера - Русе »

всички новини май »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker