Театрални новини



Премиера на "Волпоне" в сатиричен театър „Алеко Константинов”

24.02.2014

Премиера на
САТИРИЧЕН ТЕАТЪР „Алеко Константинов

ВОЛПОНЕ от Бен Джонсън Премиера – 19, 20 и 25 март 2014

Волпоне или Лисицата” на Бен Джонсън е една от най-големите и известни сатирични комедии в световната драматургия. Писана преди повече от 400 години, тя не е загубила нищо от блестящия си хумор и сатиричната си острота. Защото алчността и човешката ненаситност преминават през епохите и сякаш се възпроизвеждат във все по-уродливи форми.
Персонажите на „Волпоне” са се скупчили като лешояди край „умиращия” богаташ Волпоне (Георги Мамалев), който, подпомаган от слугата си Моска (Димитър Живков), се развлича като търси все по-перфидни начини за лично обогатяване. Играейки си с алчността на своите „приятели”, той ги кара доброволно да му правят скъпи подаръци, да му завещават богатствата си, да му отстъпват жените си и т.н.
В мрачния свят на безконтролната алчност цари безнаказаността. Когато хитрецът и комбинатор Моска успява на края да измами всички, това съвсем не е настъпването на справедливостта... Просто по-големият измамник измамва по-малките. Звучи до болка познато, нали?
Хуморът, остроумието и бляскавата саркастичност на автора правят срещата ни с тази комедия за разпада на всякакви морални ценности незабравима. Да се посмеем с Бен Джонсън – това е изживяване, което си струва да си позволим.

Сатирата “Волпоне” е обезкуражаващо доказателство до каква степен моралът на човечеството не подлежи на усъвършенстване. За добро или за лошо – постановката ни ще се присъедини към това твърдение. Събитията и характерите в пиесата са отпреди повече от 400 години, а звучните сатирични плесници оставят червени петна по лицата ни в днешния свят. На кого ли се смеем, както би ни запитал Гогол! Сардоничният хумор на Бен Джонсън ни върти в отчайващата си въртележка и ние напразно се утешаваме: „Не – това не се отнася за нас!” Да, скъпи приятели, ние сме! Това сме точно ние! Все така безнадеждно порочни. Все така привързани към мошеническата си природа. Отчайващо смешни и нелепи в опитите си да надхитрим света и живота. Затова и решихме с актьорите да ви поканим в Сатиричния театър. Защото, когато тъжни неща се разказват от най-смешните актьори, имаме гаранция за много смях и безкрайна забава. С помощта на комиците е много по-лесно да се огледаме и да се надсмеем над себе си. С крехката надежда, че някой ден може и да се променим. И идните поколения да свалят от репертоара постановката като неактуална. Успех на поколенията!
Здравко Митков

Наричат Бен Джонсън баща на английската комедия. Той противопоставя своето разбиране за комедия на елизабетинската романтическа традиция, която достига апогея си в творчеството на Шекспир от 90-те години на ХVІ век. Бен Джонсън разглежда взаимоотношенията на човека с обществото от принципно нови позиции. При него доброто като правило не побеждава злото, както е при елизабетинците, а най-често злото, оплетено в интригите си, се самонаказва. Сатиричната панорама на английския живот, представена в комедиите му, е крайно злободневна, което обяснява защо комедиите му имат скандален успех.
Пиесите „Всеки със своя нрав” (1598), „Волпоне или Лисицата” (1606), „Еписин или Мълчаливата жена” (1609) и „Алхимикът” (1610), които са сред шедьоврите на английската комедия от ХVІІ в., изследват човешките пороци и, според убеждението на автора си, показват „на почтените зрители огледало, широко колкото е сцената, на която играем, където те трябва да видят уродливостта на нашето време”, защото „задачата на комическия поет е да подражава на правосъдието и да учи как да се живее”.
Осмиването на определени лица и обществени групи е известно още от времето на Аристофан, но в Англия преди Бен Джонсън срещаме само слаби намеци и критически недомлъвки. Джонсън утвърждава формата на битовата комедия, близка на сатирата. Той е самотник в литературата на своята епоха. Тогавашната ангрийска драма е била за него недостатъчно правдоподобна. Творчеството му е реакция срещу крайностите на въображението и емоционалността в елизабетинската драма. Характерите при Джонсън са олицетворение на една определена страст, или на необичайно качество, на «странност», както казва самият Джонсън, а не са живи индивидуалности с многообразни черти. Този схематизъм упростява естетическите задачи на автора и облегчава изработването на висока композиционна техника, често по съвършенна при Бен Джонсън, отколкото при най-големите драматурзи-елизабетинци.




всички новини от Сатиричен театър "Алеко Константинов" »

профил на Сатиричен театър "Алеко Константинов" »

всички новини август »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker