Театрални новини



Лумнали спомени в настоящето на един актьор - Косьо Станев на 60 г.

31.10.2013

 ЛУМНАЛИ СПОМЕНИ В НАСТОЯЩЕТО НА ЕДИН АКТЬОР КОСЬО СТАНЕВ  на 60 години

На 1ноември 2013 г. по инициатива на Съюза на артистите в България и Драматичен театър „Сава Огнянов”-Русе се организира юбилеен спектакъл на „Медея” по Еврипид, Жан Ануи и Теодор Драйер. Той е  посветен на 60-ата годишнина и 35 години сценична дейност на актьора Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев. Юбилярът ще се представи в ролята на Язон.

Когато в есента на 2010 година Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев  се завърна  в Русе, имах усещането, че у зрители и колеги, които го помнеха  от 80-те години  като актьор на сцената на Русенския драматичен театър, лумнаха спомени. Спомени за изкуството на  един млад  актьор тогава, който създаваше образ след образ и всичките те доказваха, че в театъра има едно ярко дарование, чието присъствие обогатява силната трупа на театъра. Тогава творяха режисьори като Слави Шкаров, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Любомир Дековски. Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев неотменно участваше във всичките им спектакли, беше не само техен актьор, но и техен съмишленик в театралната естетика, която те градяха на сцената. Образите, които той създаде на русенска сцена  от 1980 до 1992 г. остават не само лично творческо завоевание на актьора, но и част от знаменитите превъплъщения на сцената на Русенския театър от този период – Моцарт от „Амадеус” на Питър Шафър, Подкальосин от „Женитба” на Николай В.Гогол, Хорх от „Сватба” на Елиас Канети, Лило от  „Суматоха” на Йордан Радичков,Майка плаче от „Музика от Шатровец” на Константин Илиев,Константин Кирков от „Солунските съзаклятници” на Георги данаилов  и още много други .Те бяха изиграни от младия актьор с остра емоционална и интелектуална енергия, със сложно и богато очертаване социалните и нравствени периметри на героя, с наличие у тях на изострена чувствителност и  патос на социалния протест.Особено емблематичен беше неговият Моцарт – и по младежки дързък, и богохулен, и ироничен, и поетичен, и остро-драматичен.  В този герой имаше богата палитра от състояния, чрез които Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев създаде многопластово душевността на музикалния гений.А в унисон с Константин Димчев(Салиери) – това беше един незабравим актьорски тандем.

Въобще на сцената гледахме един по-младежки спонтанен, но и по-философски мъдър актьор,чийто превъплъщения се запомняха и въздействаха.Така той бе един от най-талантливите млади актьори в трупата.Беше дощъл в Русе от Плевенския театър, където също беше изградил интересни образи тъкмо след завършването си  на НАТФИЗ”Кр.Сарафов”, в класа на проф.Николай Люцканов, през 1978 г.

След като бе 12 години в Русенския театър Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев неочаквано го напусна, отдавайки се на друго майсторство – това да ръководи театър, да твори процеси и художествени явления в една трупа. Той беше директор на Шуменския драматичен театър(1994-1997), на Разградския драматичен театър(1998-2010). В тази си „роля” той прояви завидни организаторски качества и периодът    , в който ръководеше изброените театри, се оказа успешен. Сред съсловието се ползваше с името на успешен и творчески-иновативен директор.Едно от постиженията му бе, че като ръководител
на Разградския театър, благодарение на неговите усилия, се построи сегашната му нова сграда.

Но като театрален директор Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев не загърби актьорската професия, а продължи  да гради нови роли, които го водеха към творческа зрялост, към  утвърждаването му като талантлив и опитен артист. Такива роли бяха Исус от „Януари” на Йордан Радичков, Инспекторът от „Кръстопът под наем” на Орлин Дяков');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Орлин Дяков, Александър Медичи от „Лорензачо” от Алфред Мюсе., Лот от „Царството земно” на Тенеси Уилямс. Ролята на Сусо той изигра по повод своята 50-та годишнина на сцената на Разградския театър и си спомням, че в нея актьорът  изрази една мисъл, която преминава през всичките му изпълнения – неговите герои  разчитат неистово, със силата на болката или преживяно щастие ,кръстословицата на живота .Именно в това разчитане те израстват духовно, те преживяват катарзисите на съдбата си.

И ето в есента на 2010 г. актьорът Косьо  Станев отново се завърна в трупата на Русенския театър- тази, която му даде старта към големия професионализъм, тази трупа, която  го ценеше и уважаваше. И затова той бързо се включи в творческата й работа и отново  започна да изявява своя талант. Но вече в ролите, които изграждаше вече виждахме един нов актьор –  вече я няма онази луда млада енергия, няма онзи безразсъден порив на младата кръв. На сцената Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев носи едно достолепие, един драматизъм, но това  е драматизмът на преживелия, на изстрадалия много щастливи или драматични мигове  актьор в тази нелека вече професия.И отново той почна да трупа роли на русенска сцена  - в „Уравнение” от Орлин Дяков');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Орлин Дяков, в „Отворена брачна двойка” от Дарио Фо, в „Службогонци” от Иван Вазов, в „ Милионерът” от Йордан Йовков и др.
Последната му – Язон от „Медея” – събира в едно много качества от актьорската игра на днешния Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев: овладян и точно разчетен като акценти драматизъм, силно внушение на философията на героя, ярка и метафорично-изведена пластика на актьорско поведение, много добро звучащо слово от сцената-професионализмът му е в своя апогей.

С това завръщане на Косьо Станев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Косьо Станев на русенска сцена сякаш се затвори един кръг от присъствието му на сцената на Русенския театър. Присъствие ярко, значително, незабравимо. Затова днес зрители и колеги ще продължат да смесват минали спомени и настоящи преживявания в размислите си за изкуството му. Ето защо по повод неговата 60-та годишнина  и 35 години сценична дейност му пожелаваме здраве и да продължава да твори на сцената на своя най-истински и  най-любим театър.

 Крум Гергицов
 

   

 





всички новини от Драматичен театър "Сава Огнянов", гр. Русе »

профил на Драматичен театър "Сава Огнянов", гр. Русе »

всички новини октомври »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker