Театрални новини



Честване на 90-години от рождението на АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ в Народен театър „Иван Вазов”

14.10.2013

Народен театър „Иван Вазов”  ПАМЕТ ЗА АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ

Честване на 90-годишнината от рождението на големия български актьор АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ

Аз не мисля да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам.
Апостол Карамитев 

На 17 октомври 2013 година от 17.00 часа Народният театър „Иван Вазов”, през чиято сцена преминава целият театрален творчески път на великия актьор, ще отбележи  90-годишнината от  рождението му.

Вечерта, посветена  на Апостол Карамитев, ще събере  колеги, с които той е работил рамо до рамо в театъра и в киното, негови ученици и приятели. Артистите  Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, Доротея Тончева, Николай Николаев, Жоржета Чакърова, поетът и драматургът  Стефан Цанев, студентите на А. Карамитев – Йосиф Сърчаджиев и Филип Трифонов   ще разкажат за срещите си с актьора, за магнетичния му талант и уроците, които им е завещал.

Ще бъде представена и изложба с фотографии, запечатали редица от незабравимите му театралните и филмови роли, мигове от живота му.

Всички представления, които на 17 октомври 2013 г. ще се играят на сцените на Народния театър „Иван Вазов”,  ще бъдат посветени на Апостол Карамитев, а именно: на Голяма сцена „Сирано дьо Бержерак” от Едмонд Ростан, режисьор  Т. Москов, на Камерна сцена „Да се провреш под дъгата” от Георги Марков, режисьор А. Шопов, на Сцена на IV етаж „Лазарица” от Йордан Радичков, режисьор  Кр. Азарян.

С тази първа проява в памет на Апостол Карамитев театърът ще постави началото на поредица от културни събития, посветени на уникалния творец.

Във връзка с 90-годишнината от рождението на Апостол Карамитев Народният театър „Иван Вазов” съдейства на  Българска народна банка за предстоящото емитиране на възпоменателна монета с неговия лик .  Монетата ще бъде пета поред от серията, посветена на именити български творци, но първата в историята на монетосеченето ни, посветена на български актьор.

ВХОДЪТ ЗА ВЕЧЕРТА НА АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ Е С ПОКАНИ.

ДУМИ НА АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ:

„Все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено човеку от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци и е предназначено за хора, предназначено е за човеци. Някога, преди много години, в моите бурни младини, аз имах чувството, че светът е създаден за мен, че светът се върти около мен и че светът съществува чрез мен. Петдесетте години, които изживях, многото погребения на които присъствах, ме накараха да се убедя, че светът не съществува за мене, че не аз съм пъпът на Вселената и че светът не се върти около мене. Но ме научи и на друго: че това просто, вълшебно нещо, което е животът, човек трябва колкото може по-честно, по-умно, по-запълнено да го изживее. И може би, може би този живот няма да е сбъдновението, за което е мечтаел на младини, няма да е крилата мисъл, полет, а ще бъде, може би, само една клетка, която приема сока от земята и го предава нагоре. Може би животът няма да бъде шумолене, няма да бъде листа, няма да бъде плодове, а само тъкан, само клетка – но и това е живот, това е може би предназначението ни: което сме взели, да дадем, да върнем; което сме взели от хората, да го върнем на хората... или,  както е казал поетът: „За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори..." 

ДУМИ НА Леон Даниел:

„Чочо беше красив, много красив, но неговата красота тогава не беше на мода, в живота се харесваше, но в театъра се предпочитаха по-ръбестите или по-лиричните, а неговата хубост беше по-буйна, по-„апашка”, италианска и затова, едва завършил школата, той премина в категорията на актьорите с отрицателно обаяние. Играеше с едри маски, „характерно”, преувеличено, мнозина не го харесваха, по едно време беше решил да се отказва, за да учи режисура в Съветския съюз, но нещо го спрели и Дановски го утешил. Казал му бил: „Твоето време скоро ще дойде.” Чочо му повярва.
След две-три години стана първата българска звезда. С всички плюсове и минуси на това звание.
Разбира се, това стана чрез киното. Петдесетте години имаха нужда от един особен герой – симпатичния „хашлак”, който се „поправя”. И когато на екрана се появи Чочо с ъгловатата си подтичваща походка, с вечно питащите горящи очи, с беладжийския си нрав и героичния жест накрая – цялото младо поколение го призна за свой.”






всички новини от Народен театър "Иван Вазов" »

профил на Народен театър "Иван Вазов" »

всички новини август »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker