Театрални новини



Премиера на "Златният телец" в Сатиричен театър „Алеко Константинов”

11.10.2013

Премиера на
Златният телец
от Юрий Дачев
(по мотиви от романа и други творби на Иля Илф и Евгений Петров)
Очарователен развейпрах, артистичен шарлатанин, Остап Бендер направлява своеволните редици на своя квартет-мошеници по пътя към „големия удар”. Попаднал по следите на таен милионер Великият комбинатор разгръща пълководческия си талант срещу друг блестящ „играч” – Корейко. Започва брилянтно надиграване не само за пари и жени, но най-вече за признаване на майсторство. За да остане на финала горчивият въпрос кое е по-сладкото в живота – да летиш в неизтощима изобретателност към своята мечта или да потънеш в мрежите на постигнатото богатство.

Драматизацията на Юрий Дачев се основава на мотиви от романа на Илф и Петров „Златният телец” и предлага оригинална трактовка на сюжета. Фокусирането е върху едни от най-колоритните случки и герои. Темите и внушенията, извлечени от романа, надхвърлят рамките на историческата специфика на Русия от 20-те години на 20 век и отзвучават с пълна сила в нашето съвремие.
Калин Врачански е в ролята на Остап Бендер, а в бандитската му шайка са Йорданка Стефанова (в ролята на Михаил Паниковски), Пламен Великов (Шура Балаганов) и Мартин Каров (Адам Козлевич). Калин Сърменов е в образа на дегизиралия се като редови съветски гражданин таен милионер Корейко, а Гергана Плетньова е фаталната Зося, пленила сърцето му. В спектакъла участва и Стоянка Мутафова, чиято героиня мадам Буланже върти публичен дом. А Кирил Ефремов ще видите в две малки, но запомнящи се роли.

ИЛФ и ПЕТРОВ

Иля Илф (истинска фамилия – Файнзилберг) е роден през 1897 в Одеса в семейството на банков служител. През 1913 завършва техническо училище, след което работи в чертожно бюро, телеграфна станция, авиационен завод и във фабрика за ръчни гранати. След революцията от 1917 е счетоводител, журналист и редактор във вестници и хумористични списания. През 1923 пристига в Москва и става сътрудник на списание „Гудок”.

Евгений Петров (истинска фамилия – Катаев) е роден през 1903 в Одеса в семейството на учител. По-малък брат е на известния руски писател Валентин Катаев. През 1920 завършва класическа гимназия и става кореспондент на Украинската телеграфна агенция. В хумористичната автобиография на Илф и Петров от 1929 се споменава: „След това в продължение на три години служи като инспектор в „Криминално разследване”. Първото му литературно произведение е протокол от огледа на труп на неизвестен мъж.” През 1923 Петров пристига в Москва. Благодарение на брат си влиза в средите на журналистите и литераторите. Петров става сътрудник на списание „Красный перец”, а през 1926 и на списание „Гудок”.

През 1927 с работата върху „Дванадесетте стола” започва творческото сътрудничество между Илф и Петров. Романът е написан за по-малко от половин година и през 1928 е издаден в списание „30 дни”.
Първоначално Остап Бендер е замислен като второстепенен персонаж. Но, както споделя Петров, „Бендер постепенно разчупи определената му рамка и от един момент не можехме да го направляваме. Към края на романа започнахме да се отнасяме към него като с жив човек и често се сърдехме на нахалството, с което се разполагаше във всяка глава”.

Романът „Дванадесетте стола” се радва на голямо читателско одобрение, но критиката почти не му обръща внимание. В малобройните рецензии е определян като „сива посредственост” и е нападан за липса на „дълбок заряд ненавист към класовия враг”.

През 1931 в списание „30 дни” излиза вторият роман с водещ герой Остап Бендер – „Златният телец”, който е отпечатан като самостоятелна книга през 1933. Двата романа стават изключително популярни не само в СССР, но и в чужбина.

През 1948 Секретариатът на Съюза на съветските писатели обявява „Дванадесетте стола” и „Златният телец” за клеветнически пасквили, преиздаването на които „може да предизвиква само възмущение от страна на съветските читатели”. Забраната за преиздаване бива подкрепена и от специално постановление на ЦК на Комунистическата партия, валидно до 1956.

От 1932 Илф и Петров пишат фейлетони за вестник „Правда”. През 1933-1934 пътуват из Европа, а през 1935 – в САЩ. Очерците от посещението им в САЩ са издадени в книгата „Едноетажна Америка” (1937).
На 13 април 1937 Иля Илф умира от тиф.
По време на Втората световна война Евгений Петров работи като фронтови кореспондент. Загива на 2 юли 1942 в самолетна катастрофа.

БИНА ХАРАЛАМПИЕВА има повече от 35-годишен професионален опит като театрален, оперен и телевизионен режисьор. Осъществила е над 100 постановки из цялата страна. Била е директор на ДТ – Враца (1992-1995), а от 1995 до днес е директор на МГТ „Зад канала”.
Нейни спектакли са получавали награди на най-престижните театрални форуми в България.
Сред заглавията, които Бина Харалампиева е поставяла са: „Свекърва” от А. Страшимиров, „Сто и четири страници за любовта” от Едв. Радзински, „Цената” от А. Милър, „Кралят се забавлява” по В. Юго, „Суматоха” от Й. Радичков, „Змейове” – авторска версия по П. Тодоров и П. Яворов, „Венецианския търговец”, „Ромео и Жулиета” от У. Шекспир, „М. Бътерфлай” от Д. Уонг, „Месец на село” от И. Тургенев, „Кандидати на славата” от Ив. Вазов, „Коварство и любов” и „Разбойници” от Фр. Шилер, „Професията на госпожа Уорън” от Б. Шоу, „Рейс” от Ст. Стратиев, „ Живият труп” от Л. Толстой, „Харолд и Мод” от К. Хигинс, „Опечалената фамилия” от Б. Нушич, „Шведска защита” от Ж. Галсеран, „Волпоне” от Б. Джонсън, „Господин Балкански” от Г. Данаилов и др.

ЮРИЙ ДАЧЕВ завършва театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1986. Специализира история на театъра и театрална критика в Университета във Флоренция, Италия. Работил е като театрален критик, редактор и журналист в различни национални вестници. От 1994 е драматург в МГТ „Зад канала”. Водещ е на седмичното предаване „Рецепта за култура” по  Сателитния канал БНТ Свят. Бил е заместник-министър на културата (2000 – 2001). Преподава театрална критика и драматургия в НАТФИЗ, а в НБУ и Театрален колеж „Любен Гройс” – история на театъра. Има номинации и е печелил награди за театрална критика, драматизация и най-добра пиеса.

Сътрудничеството между режисьора Бина Харалампиева и драматурга Юрий Дачев е с многогодишна история. То започва през 1995 г. с постановката „Праведните не закусват в петък”. Следват общите спектакли: „Пансион за кучета”, „Вчерашни целувки”, „Салон за плач”, „Почтени убийства”, „Поручик Бенц”, „Казаларската царица”, „Дама Пика”, „Шерлок Холмс и един призрак за компания”.
„Златният телец” е третата постановка на Бина Харалампиева в Сатиричния театър след „Вчерашни целувки” от Ю. Дачев (2000) и „Евроспорт” от Д. Шпиро (2004).





всички новини от Сатиричен театър "Алеко Константинов" »

профил на Сатиричен театър "Алеко Константинов" »

всички новини март »











 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker