Театрални новини



Варненският драматичен театър открива Софийски театрален салон 2013 с „Вуйчо Ваньо”

18.03.2013

Варненският драматичен театър открива Софийски театрален салон 2013 с „Вуйчо Ваньо”

Отличеният с 3 номинации ИКАР спектакъл се играе в Театър „София” на 19 март

„Вуйчо Ваньо. Сцени от селския живот” от А. П. Чехов на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” - превод, адаптация и постановка Пламен Марков, сценография Мира Каланова, музика Калин Николов, фотография и дизайн на плаката и програмата Симеон Лютаков, ще открие Софийски театрален салон 2013 на 19 март от 19.00 ч. на сцената на Театър „София”. VIII издание на салона ще покаже всички български спектакли, номинирани за най-високата награда на Съюза на артистите в България ИКАР. Удостоените с признанието на професионалната гилдия ще станат известни на традиционнате церемония по повод 27 март – Световен ден на театъра.

„Вуйчо Ваньо. Сцени от селския живот”  на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” получи 3 номинации ИКАР 2013 - за режисура на Пламен Марков,  за главна женска роля на Гергана Плетньова и за авторска музика на Калин Николов. Действащи лица и изпълнители: Войницки, Вуйчо Ваньо – Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев, Соня – Гергана Плетньова, д-р Астров – Пенко Господинов, проф. Серебряков – Михаил Мутафов, Елена Андреевна – Луиза Григорова, Войницка, Mamman – Веселина Михалкова, Телегин – Свилен Стоянов, Ефим – Пламен Димитров, Марина – Нели Вълканова, Marine – Юлияна Чернева, малката Телегина – Кристина Христова, Савина Зафирова.

Акценти в постановката, според Николай Йорданов:


Доближаване на сценичният разказ до динамиката на съвременния зрителски стереотип; Фотосесията на Симеон Лютаков като продължение на дизайна на Мира Каланова; Ироничният модус на преживяване в Чеховия свят като основен ключ към изграждането на образите; Умението да се вкарат актьорите в органиката на гротеската; Дълбок психологически драматизъм

Рецензията в „Литературен вестник”:

„Жанровото определение, дадено на пиесата от самия Чехов „Сцени от селския живот”, е превърнато в композиционен принцип в постановката на Пламен Марков. Сценичният разказ е накъсан на „сцени”, насечени с театрална условност и музикални интерлюдии, доближавайки се по този начин до динамиката на съвременния зрителски стереотип. Но вътре в пространството, оградено със завеси, във всяка една от отделните сцени усещаме Чеховата атмосфера с протяжността на протичащото време и раздиращото душите страдание. Сценичната условност и импресионистичното настроение са съчетани с използването на натурни материали, с които сценографът Мира Каланова е създала веществената среда: дърво, слама, пръст... Но този хипернатурализъм е освободен някак си от своята веществена конкретност и е вписан иронично в пасторалността на селския живот. Калта присъства повече като дизайн, отколкото като натура. Впрочем фотосесията на Симеон Лютаков, в която виждаме актьорите-персонажи сред натурна среда – блатна растителност, дървета, и т.н., е своеобразно продължение на тази дизайнерска склонност. Така ние ги възприемаме като част от картината на сцената, но и като излезли от нейната рамка, превърнали се в странстващи образи, подобно на Пиранделовите лица, търсещи своя автор.

Зад и встрани от авансцената игралното пространство е разделено на три части: преддверието на къщата, където се случват конфликтите между персонажите; лятната баня (вдясно на авансцената), през чиито стъклени стени прозира телесността; и дъното на сцената, в което се вижда нещо като беседка с пиано, останало беззвучно. Самата щe е оживена, осветена и озвучена, но запазва тайните на живота, който протича в нея; очевидно обаче е, че там животът е банален, досаден и скучен. Същинското живеене се случва в преддверието, на границата между първичната природа (калта) и цивилизацията (конструкцията на къщата).

Целият този окалян и лишен от интимност живот е по-скоро гротесков, отколкото показно жесток. Режисьорът предпочита този модус на преживяване в Чеховия свят, който иронично е подчертан като „селски”, и именно тук е основният ключ към изграждането на образите на персонажите и отношенията между тях. Характерите и характерностите са представени гротесково по-рязко: Вуйчо Ваньо (Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев) е агресивен и язвителен, в него липсва всякаква сантименталност; Доктор Астров (Пенко Господинов) е нихилистен и ожесточен, в него почти не се забелязва прилив на позитивна енергия; Соня (Гергана Плетньова) запазва самообладание в своето нещастие, в нея няма нищо мелодраматично; Професор Серебряков (Михаил Мутафов) е самоуверен и деспотичен, при него отсъства страхът от смъртта... Но както при всяка гротеска разбираме, че става въпрос за преувеличение – зад театрално приповдигнатите черти на характерите и жестовете откриваме раними човешки същества, съществуващи на предела на своята непоносимост към живота и света. Част от успеха на този постановъчен ход е умението да се вкарат актьорите в органиката на гротеската, която изисква случая и достигането на дълбок психологически драматизъм.”
Николай Йорданов, в. „Литературен вестник”, бр. 6-12.02.2013, със съкращения

 





всички новини от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

профил на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" »

всички новини октомври 2019 »











 
|   Благоевград   |   Бургас     Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker