XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

Премиерата на XIII Коледен музикален фестивал е свързана с едно от най-българските оперни произведения – операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, създадена по известното стихотворение на Пенчо Славейков.
Премиерата се посвещава на 100-годишнината от рождението на големия български композитор Парашкев Хаджиев. Сценограф и режисьор на постановката е Кузман Попов, също едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. През тази година изтъкнатият творец отбелязва своя 70-годишен юбилей, както и 40 творчески години във Варненската опера. Празничното събитие има своите специални знаци – Кузман Попов, поставил за пръв път операта „Луд гидия” на варненска сцена преди 40 години, сега се връща отново към нея. Той прави своя нов прочит на творбата, като в същото време, с респект към миналото, възражда по архивни скици костюмите на първата постановка. Техен автор е майката на Кузман Попов - художничката Мариана Попова, оставила забележителна диря в оперната костюмография и сценография. Двамата работят и по втората постановка на „Луд гидия” (1990). Творческият тандем майка и син години наред оформя облика, определя стилистиката и отстоява водещото място на Варненската опера в развитието на българското оперно изкуство. По повод сегашната премиера на „Луд гидия”, Кузман Попов е подготвил и изложба темпера със свои рисунки, която ще бъде открита на 21 декември от 18.00 ч., един час преди премиерата в 19.00 ч. Експозицията под наслов „Инвенции” недвусмислено насочва зрителя към размишления над вдъхновението, без което изкуството е немислимо. 

История на варненските постановки

Първата премиера на „Луд гидия” на варненската оперна сцена се състояла на 12 ноември 1972 г. под диригентството на Георги Занев, режисьор Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Тинка Сколуфанова, Евгени Леков, Мари Крикорян, Стефан Циганчев, Амалия Маринова и др.
Втората постановка е с премиера на 15 декември 1990 г. под диригентството на Андрей Андреев и режисурата на Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Ганка Димова, Евгени Леков, Нико Исаков, Стефан Циганчев и др.
Премиерата на сегашната, трета постановка, предстпои на 21 и 22 декември 2012 г. Диригент Борислав Иванов, режисьор и сценограф Кузман Попов, художник на костюмите Мариана Попова, диригент на хора Малина Хубчева, балетмайстор Желка Табакова. Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фърнаджиев, Радослава Кареева, репетитор на балета Гергана Георгиева, помощник-режисьор Сирма Панева. Солисти: Арсений Арсов, Пеньо Пирозов, Ирина Жекова, Филипа Руженова, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Росен Рангелов, Людмил Петров, Бойка Василева, Елеонора Христова, Антоанета Маринова, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Вяра Железова, Благовеста Статева, Евгений Станимиров, Стефан Владимиров, Пламен Димитров, Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров, Петър Генов, Димитър Илиев, Костадин Карабатаков, Димитър Ряхов, Мирослав Великов, Христо Ганевски, Стоян Финджиков. С участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

История на творбата

Само три години след грубо критикуваната първа оперета на автора „Деляна“, на сцената на Музикалния театър в София е поставена втората му оперета „Айка“, която печели огромен успех, а след още две години през 1957 г. отново в Музикалния театър се състояла премиерата на първата опера на композитора „Имало едно време“ или „През девет села в десето“ по либрето на писателя Павел Спасов. Тази привлекателна и достъпна комична опера печели широка популярност и е поставяна в почти всички български оперни театри. Една година след „Имало едно време“ Хаджиев поднася на любителите на музиката третата си оперета — „Мадам Сан-Жен“, с либрето по едноименната пиеса на Викториен Сарду от Павел Спасов. Иван Генов, известен автор на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата „Айка“, предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на стихотворението на големия български поет класик Пенчо Славейков — „Луд гидия“. Идеята на Генов допада на Хаджиев и той дава съгласието си. Либретистът разработва твърде свободно популярното стихотворение на Славейков — изменя и значително допълва сюжетното действие, вмъква нови действуващи лица и др. Той не се придържа строго към духа на Славейковата поезия и фактически стихотворението се явява само повод за създаване на либретото. Литературният текст се отличава с гладки, ритмични и удобни за музика стихове. Ценното в либретото е, че в него има действие и интересни ситуации. Парашкев Хаджиев работи бързо, напрегнато и с голямо увлечение върху тази опера, привлечен от народностния характер, искрената лирика и комедийността. Композиторът завършва музиката си в много кратък срок — само за няколко седмици.

Първото представление на операта „Луд гидия“ се състояло на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската народна опера. Операта е поставена от диригента Асен Найденов, режисьор е Драган Кърджиев. Публиката посреща топло и сърдечно новата творба на Хаджиев и операта „Луд гидия“ влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в различни оперни театри в Европа.

Със свежия музикален език, популярния сюжет и здравата връзка с народното песенно творчество, творбата е достъпна за най-широка аудитория. „Луд гидия“ е значителна крачка напред в творческото развитие на композитора по отношение на предишните му музикално-сценични произведения. Има стройно драматургично развитие на музикалното действие и музикалните образи, особено тези на главните действуващи лица; те са ярки и релефни. Музиката излъчва голяма завладяваща сила, а лиричните сцени са особено красиви и емоционално въздействащи. 

Големият български композитор Парашкев Хаджиев (1912 – 1992) чрез своите музикално-сценични произведения си е извоювал признание като  класик на българската опера. Неговото творчество е изключително явление в българската музикална култура. Музикално-сценичните творби на Хаджиев са жизнени страници от българската музика, в която се разкриват убедително и вълнуващо различни страни от живота на народа — неговия бит, историческото минало и настоящето, приказния свят. Творец с талант, богата фантазия, огромна култура и удивителна работоспособност. Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български автор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. В този смисъл делото на композитора в областта на музикалния театър е безпрецедентно в българската музикална история. Някои от тези негови опери отдавна вече са известни в редица европейски страни, поставяни са в много реномирани оперни театри и критиката им дава висока и ласкава оценка. Жанровото разнообразие на оперите на Парашкев Хаджиев е твърде голямо. Те могат, макар и твърде условно, да се разграничат по следния начин: битово-комични („Имало едно време“ и „Луд гидия“), битово-психологични драми („Албена“ и „Майстори“), драматично-психологични („Юлска нощ“), комично-сатирични („Милионерът“ и „Рицарят“), исторически („Лето 893-то“, „Мария-Десислава“ и „Йоанис-рекс или Кучето Йоан“) и приказни („Златната ябълка“). Някои от тези опери са написани в масов план, други — в камерен. Реалната стойност на Хаджиевото творчество се определя от неговото високохудожествено ниво, от високия професионализъм, както и от неговата голяма достъпност, привлекателност и завладяваща сила. Музиката на композитора носи белези на ярка индивидуалност, български народностен дух и се отличава с подчертана яснота, сочна и лееща се мелодичност и майсторско изграждане.

Роден на 14 април 1912 г. в София, Парашкев Хаджиев произхожда от семейство на музиканти. Майка му е оперната певица Дойчина Коларова, а баща му — Тодор Хаджиев, е един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художественото ниво на българския оперен театър. Парашкев Хаджиев от малък учи пиано, а след завършването на гимназиалното си образование постъпва в Музикалната академия в София, като ученик на проф. Панчо Владигеров. Още като студент той се изявява като превъзходен пианист и талантлив композитор. По съвета на своя професор Хаджиев заминава веднага след завършване на Академията на специализация в чужбина — отначало в Прага, а после във Виена и Берлин. През 1940 г. се завръща в България и веднага е назначен за преподавател, а от 1947 г. е професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. В дългогодишната си плодотворна педагогическа дейност Хаджиев е подготвил редица от днешните видни български композитори. Първите си големи творчески успехи Парашкев Хаджиев завоюва в камерните и песенни жанрове. Едновременно той работи много успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създал е редица произведения за оркестър; Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и др., както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. За големия си принос в изграждането на новото българско музикално творчество Парашкев Хаджиев е удостоен с най-високи отличия.

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв. ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.) Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022; 052 650 666 и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg. Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.