Интервю на Виолета Тончева със световноизвестния оперен певец Емил Иванов, чиято астрофотографска изложба „Звездна светлина” се открива на 21 ноември в 18.00 ч. - един час преди началото на Оперната гала и XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

- Кога се влюбихте в звездите?

- Влюбих се в зведите, когато бях на 6 години. Тогава за пръв път видях Млечния път в цялата му красота. През 70-те години Варна не е била така силно осветена, както сега и това е правело звездите по-видими. На около 10 години сглобих първия си телескоп от лещи за очила и обектив на руски театрален бинокъл. Реших да следвам физика и взеха, че ме приеха (смее се).

- Винаги обаче сте обичали операта.

- Да, винаги съм слушал опера, но като студент по физика истински се увлякох по нея и започнах да развивам певчески талант. Попаднах в академичния хор на Софийския университет, където ми казаха, че „развалям хора с големия си и недотам обработен глас” (смее се) и ме посъветваха да си потърся вокален педагог. Една позната ме заведе при Асен Селимски и след обучение от около 2 месеца ме приеха в Консерваторията.

- И се изправихте пред първия си житейски кръстопът...

- Никак не ми беше лесно. По онова време не се допускаше следване в 2 висши учебни заведения, така че аз трябваше да направя трудния избор за своето бъдеще – опера или физика. Избрах Консерваторията, завърших, а после спечелих конкурса „Белведере” във Виена. Там направих впечатление на различни импресарии и започнах да пея както навън, така и в България. Това продължи до началото на 90-те години, когато пред мен се отвориха вратите на най-престижните оперни сцени и направих световна кариера. Пял съм почти навсякъде – във Виенската Щатсопер, в Метрополитън Опера, Миланската скала, Ковънт гардън, Арена ди Верона и т.н.

- След такава бляскава кариера, сега имате повече време за любимата астрофотография.

- Астрофотографията е мой постоянен спътник. Радвам се, че първата ми изложба е по повод откриването на реконструирания Варненски театър, с който ме свързват вълнуващи моменти от артистичната ми кариера.

- Може ли да се говори за астрофотографията като за космически портрети?

- В известен смисъл да. В изложбата „Звездна светлина” съм включил 20 избрани обекта от т. нар. дълбок космос – deep sky objects. Става дума за обекти извън Слънчевата система – мъглявини, галактики, звездни купове. Куповете са струпвания на звезди, физически образувани по едно и също време от огромен газов облак. Съществуват 2 вида мъглявини – при едните звездите се раждат, другите са резултат от избухването на свръхнови звезди, които са завършили жизнения си път. Третият вид обекти са галактики – мегаструпвания на звезди от по 100-150 млд. звезди, които се намират на огромно разстояние извън нашата галактика – Млечния път.

- Освен от варненския си дом, отскоро може да наблюдавате Космоса и от Рожен. Как изградихте там своя обсерватория?

- На територията на Националната астрономическа обсерватория Рожен успяхме, заедно с моя приятел, минния инженер и събрат по хоби,  Велимир Попов, да направим 2 самостоятелни астрономически купола. В тях разположихме нашите скромни телескопи. В Националната астрономическа обсерватория работят прекрасни хора, професионалисти и ентусиасти, които страшно много ни подкрепиха, при това в момент, когато самите те изпитват огромни затруднения. За жалост държавата не се отнася подобаващо към труда и постиженията им.

Сключихме споразумение, според което нашите телескопи ще подпомагат дейността на Роженската обсерватория. Те ще бъдат използвани за астрономически цели като наблюдения на астероиди, комети, променливи звезди, а също и за работа със студенти и ученици от кръжоците и школите по астрономия.

- Пътуате ли често до Рожен?

- Не непременно. Известно е, че за разлика от традиционната фотография, една астроснимка изисква експонация от много часове, понякога се прави дори и в различни дни. Допреди 4-5 години ми беше много трудно, защото снимачният процес беше свързан със стоене навън, нерядко при ниски температури, с безсънни нощи. А сега новата си обсерватория на Рожен мога да командвам дистанционно от всяко място на света, разбира се и от Варна.

- Върху плаката на изложбата, на фона на двата обекта М 20 или мъглявината Трифида” и NGC 2170 се вижда и Емил Иванов в една от върховите си роли на Радамес от операта „Аида”. Как се чувства една оперна звезда, която непрекъснато общува чрез телескопа с истинските звезди?

- Чувствам се щастлив. Попаднал съм очевидно в подходяща компания (смее се).

- И съвсем професионално може да сваляте звезди на съпругата си?

- О, да правя го! (смее се). Всъщност звездата е тя. Най-голямата звезда в живота ми!  

Варна, 20.11.2012