Пиеса, която те кара да чуеш себе си отстрани
На 9 октомври от 19.00 ч. ще оживеят героите от „Паметта на водата” от Шийла Стивънсън – септемврийската премиера на Варненския драматичен театър. За своята постановка, с която бе открита новата Камерна сцена, в памет на големия български режисьор Стоян Камбарев, актьорът и режисьорът Стоян Радев');return false;" onmouseout="hideToolTip()">Стоян Радев ангажира Мира Каланова за сценографията и костюмите и актьорите Гергана Плетньова (Катрин), Владислав Виолинов (Майк), Веселина Михалкова (Мери), Даниела Викторова (Тереза), Николай Божков (Франк), Теодора Михайлова (Вайалет).
“Паметта на водата” е пиеса за най-личните отношения на едно семейство, за най-рядко изричаните мисли и най-трудно-помиримите “истини” – тези, в които вярваме ние и онези, в главите на близките ни. Малко над два часа, които тършуват из собствените ни куфари със зле опаковани спомени и очаквания. Какво ни кара да ги отворим?
Смъртта на майката събира трите сестри в родния им дом. Всяка влиза в него със своя емоционален багаж, за да излязат накрая всички заедно. Последният загася лампата, тъй както я е запалил – с любов.
Декорът не просто маркира дом, това е една истинска дневна, обзавела, населила сцената, изпълнила пространството, в което публиката е на гости. Дом със семейни снимки, с плетени на една кука покривчици, с прах по пианото, с дупките на чорапите, и дрехите, натрупани по закачалките.
Дрехите. Те са началото на изхода от драмата, вратата към развръзката. Когато трите дъщери се обличат в старите рокли на покойната си майка, те се връщат някъде, където е смешно и споделено. Това за мен бе най-личният и въздействащ момент на пиесата. Напомни ми за роклите, които мама преправя, за мен, за да ги нося сега, защото “тя модата се връща.” И там в тази театрална зала аз за първи път си помислх, че тя ги преправя колкото за мен, толкова и за себе си, за да изляза с нейната рокля вместо нея, за да излезе тя с тази рокля чрез мен – “тази я носих с онзи гердан и ходихме в едикой си бар на Раковска” спомени, които ще се развеят довечера из града вместо нея. А после ще й разказвам.
Това е пиеса, която те кара да чуеш себе си отстрани.”
Тези размисли предизвика постановката „Паметта на водата” у зрителката Вера Асенова. Прочетете целия текст, публикуван в нейния блог и в театралния сайт: http://www.dramavarna.com/articles.php/aid.98
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК