Вишнева градина: Продадено
Провалихме се. Търгът за най-съкровеното отдавна беше надвиснал над нас. Правихме се, че не го забелязваме. Така ни беше по-лесно. Не ни стигна смелостта да открием решение. Мързеше ни да търсим изход от кризата. Залъгвахме се, че нещо ще се случи. Че нещата ще се наредят, а те се разпиляваха необратимо. С всеки следващ компромис пропадахме все по-надолу и по-надолу. Залъгвахме се, че никога няма да стигнем до дъното. Че то ще ни отмине. Че имаме цялото време на света, а времето изтече през пръстите ни. Бленувахме за съвършен свят, населен със свръхчовеци, а забравихме света, в който живеем. Забравихме, че сме хора. Че краят е кодиран в съществуването ни. И краят дойде.
Сега обитаваме пространството на провала. Струва ни се, че винаги сме били тук. Чувстваме се уютно, като у дома си. За всеки от нас вишневата градина беше нещо различно. За всички тя беше нещо свято, нещо непреходно, нещо безценно. Оказахме се измамени. Днес безценното има цена, а непреходното си отива. Под слънцето вече няма място за святото. Градината я купиха нашите, които изведнъж станаха чужди. Купиха я тези, на които подавахме ръка. Те ни подадоха ръка, но по техния начин. Така и не успяха да разберат, че този начин унищожава нашия свят. В нашия смисъл те видяха поредния бизнес проект, поредната сделка. Оттук-насетне ние няма да имаме родна къща, ще имаме само къщи.
Напускаме. Махаме се оттук. Не искаме да гледаме как размахват брадви над вишневата ни градина, а май и не можем. Не сме достатъчно силни, за да крачим сред отломките. Не бихме го преживели. Усетихме дъното. Стигнахме края. Погледнахме в себе си и разбрахме, че никога няма да преживеем провала. Остана ни единствено да си го признаем. Да стъпим върху него, за да се огледаме и да видим накъде ще поемем. Да го носим като медал на гърдите си. Да се гордеем с него.
Остана ни само споменът за вишневата ни градина. За детството ни. Това е нашето съкровище. То няма стойност за другите. Него никой не може да ни го отнеме. Ние отпътуваме, но взимаме съкровеното със себе си. Ще го завещаем на децата си. Вишневата градина е безсмъртна. Нека другите се залъгват и строят курорти върху нея, щом така им харесва. Постройките са преходни, а спомените – вечни. Провалът е най-прекият път към успеха. Краят е начало.
Иван Димитров (поет, драматург)
Сълза и Смях
Билети за Младежки театър
Ново! Билети за Театър Българска Армия
Билети за Куклен Театър София
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Desta production
Билети за Театър София
Ново! Билети за Арт Театър
Билети за YALTA ART ROOM
Билети за СкечБанда
Билети за City Mark Art Centre
Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Театър Любомир Кабакчиев - Казанлък
Билети за Креди Арте
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Нов Театър НДК