„Постоянната съпруга“ е блестящ пример за пикантна комедия на интригата, в чийто център е неминуемият любовен триъгълник. Действието се развива стремително, изпълнено с неочаквани ходове и още по-изненадващи обрати, които предизвикнат истинско изумление и ведър смях. Но зад всичко това се крие тревожното усещане на Съмърсет Моъм, че съвременият човек, добре облечен, добре нахранен, обитаващ луксозни домове, попада в клопката на собствените си илюзии, в капана на егоизма си, заради когото може да пожертва всичко – любов, спонтанност, искреност и дори нравствена същност.
Бойка Велкова – режисьор

Съмърсет Моъм (25. І. 1874 – 16. ХІІ. 1965) e един от най-великите писатели, притежаващ скоростелността на Оскар -Уайлдовия език и хапливата проницателност на Бърнард Шоу. Той се превръща в една от неподозираните сензации на британската сцена през 30 години на ХХ век. Театрите се надпреварват да поставят текстовете му, а по едно време в Лондон всяка вечер се играят поне четири - пет негови заглавия, рекорд, непостигнат от друг драматург и до днес. Не само в града на мъглите, но и из цяла Европа комедиите му и предизвикват искрен смях и удивление с виртуозната си интрига, неочаквани финали и особено интензивен и бляскав диалог.

Ако е вярно твърдението на една героиня на Съмърсет Моъм, че за жените едно от най-големите наслаждания е „неподправеното удоволствие от преструвките”, то тогава ни изглежда съвсем логичен въпросът, който поставя в пиесата си „Постоянната съпруга“ - възможно ли е постоянство в любовта, способен ли е модерният човек на отдаденост и заслужават ли думите му истинско доверие. Въпреки че днес критиката оценява театралното наследство на Моъм като част от характерния дух на едуардианската епоха, посветена на повърхностни проблеми и лек салонен смях, тъкмо неговата комедия на нравите въвежда в новоеропейската драма централния образ на модерната жена, воюваща както за правото си на себеизява и професионална реализация, така и на интелектуална и финансова независимост. Повлиян от писателския маниер на Мопасан, парадоксално в театралните си текстове Моъм съчетава изискания стил с трезвостта и съмненията на натурализма. Така той успява ярко да разобличи британския пуритански морал и неговото благонравно лицемерие.

Голямото предизвикателство пред всеки режисьор на пиесите на Съмърсет Моъм е как да съхрани лекотата и свежестта на смеха, въпреки скритата сериозност и значителност на проблемите във взаимоотношенията на героите, без да се изпадне в ненужно морализаторстване или пък да се унищожи подтекста с прекомерна сензацинност и развлекателност. Защото за Моъм най-важното е опита да открие закономерностите на човешкото поведение и да разтълкува съдбата на своите герои. А човешката участ се оказва необяснима смес от вътрешни и външни импулси, от чистото естество на характера, волята и разума, но и от произвола на случайността.