моноспектакъл на АЛБЕНА КОЛЕВА

,,Шърли Валънтайн” е играна за първи път в Ливърпул, театър Евримен, с режисьор Глен Уолфорд и участието на Норийн Кершоу.
През 1989 г. получава наградата ,,Лорънс Оливие” за най-добра комедия, номинация ,,Тони” за най-добра пиеса и множество  други награди и признания.
У нас е поставена за първи  път от Тодор Колев през 1998 г. в ,,Театър 199" с Илка Зафирова в ролята на Шърли. 
 
Уили Ръсел
 
Ако някой търси противоположна гледна точка от тази на Бекет, може да спре търсенето си до Уили Ръсел.
Той е роден на 23 август 1947 г. в Уистън, предградие на Ливърпул.
Родителите му работят в издателство и често го насърчават в четенето. Въпреки това Уили напуска училище на 15 годишна възраст и става фризьор, а по-късно дори открива собствен салон.
На 20 годишна възраст се връща към образованието с намерение да стане учител.
Окуражаван от съпругата си, той се запалва по театъра и започва да пише – първо текстове за песни, а по-късно и пиеси.
Годините на ранната му кариера обикновено са описвани като време, формирало изцяло противоположния му на интелектуалната среда мироглед. Ръсел издига бариера срещу кухата претенциозност и е изпълнен със страст, ентусиазъм и нови идеи.
Критиката, а и самият Ръсел, определят драматургията му като ,,поетика на всекидневната реч”. Героите му обикновено са хора на труда, често поставяни в тежки обстоятелства. Чрез техните действия в своите взискателни към персонажите комедии Ръсел разкрива топлотата на човешките взаимоотношения.
Уили Ръсел несъмнено е оптимист. Не се отклонява от вярата си в доброто и човека, успявайки да ни я внуши с много хумор, което прави творбите му още по-привлекателни.
След първоначалния успех на ,,Шърли Валънтайн", през 1989 г., излиза и филмът на режисьора Л. Гилбърт с Полин Колинс в главната роля, който й донася същата година ,,Тони" за най-добра актриса.
Според Уикипедия, свободната енциклопедия, бракът е обществен съюз (институция) или юридически договор между личности, създаващи отношения на родство.
Според Ф. Фелини в брака сценарият и режисурата са дело на мъжа, а диалозите и тонът – на жената.
А Шърли Валънтайн просто се чуди защо някой, който е на 42 години и има възможност да осъществи най-голямата си мечта, поне за малко, не го прави.
 
,,Как си" – ,,Добре съм"!  И  се правим, че всичко ни е наред, защото зеленчуците са пресни и не ни е хванал грипът, и децата ни са здрави, и си нямат работа с полицията...

Шърли Валънтайн