„Чайка” е била за мен винаги най-притегателната от чеховите пиеси. Въобще Чехов, (колкото и нескромно да звучи) е авторът, който, ми е най-близък. Предполагам, че не се лъжа, като си мисля, че начинът по който Чехов вижда хората, света, нещата от живота съвпада с моето виждане. А по-конкретно, Чехов ми е близък с полифоничния си поглед. Камерата му не следи събитието, както е примерно при Шекспир, а е с няколко гледни точки и до високото слага ниското. Винаги има някаква паралелност и тази паралелност ми е особено близка. Тези контрасти: високо – ниско, силно – слабо, голямо - малко, правят внушенията много по-значими, отколкото значението на произнесените думи. И това е театърът! А защо точно „Чайка”? Това е една фундаментална пиеса с комплекс от вечни теми. Това е пиеса за любовта, за смъртта, за творчеството. И още - конфликта между поколенията, родители-деца. Всичко най-съществено е тук, за най-глобалните неща е тази пиеса, и те са вплетени в тяхната органична връзка... Крикор Азарян