Български празник! Благодаря ви от сърце

Търся 2 билета за постановката на 17-ти, плащам двойно! Моля ви хора, някой...някой! ;(

Велико представление !!! С погледа на човек ,смеещ да твърди ,че наистина разбира от театър ,мога да кажа ,че това е едно невероятно представление .Едва ли има пиеса ,която да е толкова разтърсваща и толкова завладяваща ,като Хъшове .Блестяща актьорска игра , блестящ режисьор ,веслико представление .Много бъдещи творчески успехи на целия екип .

veliko predstavlenie :)))

dostoina tvorba,izigrana ot prekrasni aktiori.rejisyrata na sasho morfov e shydesna.obojavam bolgarskoto izkustvo.pozdravi na vsishki tvorci.

Ние, промитите мозъци от темите по литература за 7-ми клас, така и не оценихме Вазовата творба, когато ни беше времето да я четем, а я разбрахме едва, когато трябваше да я изживеем. Режисьорът (и сценарист, то е ясно, че не би дал на друг да му сбъдва идеите) е сблъскал таланта си с този на Вазов…резултатът е с вулканична яркост и сила. Смел като идея, сложен като изпълнение, многопластов (храна и за простаците и за ценителите, кой до където му стига мисълта и желанието да вниква) и същевременно чисто зрителски интересен спектакъл. Собственият стил на режисьора му позволява, спектакълът му да надскочи с лекота до болка познатата класика (телевизионната пиеса “Немили-недраги”)- резки редувания на забавни с дълбоко драматични моменти… например поставянето на пиесата “Изгубена Станка” една заредена със свръхемоционалност пиеса (пиеса в пиесата). Както си дивееха и вършееха хъшовете, гримирани гротескно като воеводи, мюфтии, татари, станки и пр. из сцената на своя импровизиран театър, имитирайки полесражение с викове и пуцане изведнъж на сцената плъзна призрачна мъгла и скри телата им…налягали, неподвижни… над тях останаха забити в земята пушки, натежали от кръв знамена…и гарвани, които пищяха в мъглата като гладни за месата им привидения. От гледката на истинското бойно поле в залата стана толкова студено, сякаш в нея беше влязла самата смърт…Това усещане ще се повтаря още няколко пъти по време на спектакъла. Само това може да го направи значим. Но тука не говорим само за значимост, а за гениалност. Спокойно мога да го кажа, въпреки, че “Дон Жуан” ми харесва повече.
Режисьорът ползва сходни похвати в двете пиеси:
1. Залага на музиката на Хенрих Горецки…фаталистичното звучене на контрабасa и тук е много на място…докато “разсилният” Македонски събира един след друг столовете върху изсъхналата си ръка и исполинската му мощ е подсилена от мълчанието с което посреща хулите на писаря;
2. Използва натурализма и простотията на българина за да разтовари публиката, (респ. да я отсее) и да създаде по-силни драматични обрати;
3. Раздвижва до максимум сцените и в прекия и в преносния смисъл;
4. Присъствието на мъртвите, които както казва поета стоят с “бдящи взори” на сцената…
Разтърсващ момент е смъртта на Странджата- цялата кръчма се разтресе и се срина…хъшовете останаха без стряха, когато този мъж си отиде (после иди пиши теми, обяснявай какъв бил образът на Странджата според Панталей Зарев и не знам си кой още- едно време ги ротирахме 3-ма 4-ирима критици, от които да преписваме). А погребението му- не знаеха една молитва, бедните, да го изпратят, а наместо това на гроба му изпяха хайдушка песен с грубите си гласове, която прозвуча така близко, братски…човешки на фона на ангелогласния псалм, който звучеше нейде високо над всичко и галеше ушите само на безучастния господ.
След тази сцена няма как да не се спусне завесата…
Втора част. Мислех, че след сцената със смъртта на Странджата, няма да има друго, което да ме впечатли толкова силно. Излъгах се. Ама много. Събрани в чужда кръчма, на бели маси пред чаши с… вода, хъшовете трябваше да вземат решение. Един от тях трябваше да отиде в България… “Бръчков не може!”…през замръзналия Дунав… “Бръчков не бива!”…в студа… “Бръчков ще го хванат”…покрай турските постове…”Бръчков ще го обесят като куче!”…за да се срещне с Апостола…”Бръчков остава! Отива Македонски!”
И той тръгна. Масите се превърнаха в плаващи ледове. Излезе виелица и в залата отново стана студено. Македонски изглеждаше толкова реалистичен, пристъпящ едва едва, превит от силния вятър. И точно, когато всички си мислят, че изпитанието му е преминало и всеки момент на сцената ще се развидели и вятърът ще утихне, а Апостолът ще се появи (или поне образът му), като късче светлина, за да даде надежда на изнурения хъш…там в дъното на сцената от мъртвата мъгла изгрява една черна бесилка…
Какво не ми допадна в пиесата: Някои преходи между отделните сцени не ми харесаха- завършваха като циркови номера (например с двамата румънци от хотела) и като че ли 1-2-ма от актьорите не си бяха за ролите, а други са с доста амортизирано излъчване, може би заради прекалените си телевизионни изяви в разни халтурки.