За жената, цвета на страстта и Vaya Con Dios…
„Още само един етаж. В главата ми е пълен хаос...”
Танц. Още веднъж-танц. Повторение от разсеяност-танц. Танц-любов. Танц- страст...
Мисълта препуска бясно, думите се блъскат немощни между стените на тялото. Тогава то разбира, че може и без тях. Прогонва ги. Те са ограничителната линия на съзнанието и температурата е над нормата, а Кармен е страст, лудост, потръпване, задъхано дишане. Тя е жената-съблазнителка, жената-престъпник, жената-изкусителка с маска на невинна чаровница.
Танцовият спектакъл „Усмивката на Кармен” започва с шепот. Кратък шепот, идващ от тъмнината. След него се чува изговарянето на думи на различни езици. Тези езици, които разделят. И тук се появява идеята за езика на движението, отсъствието на слово, което го издига над ежедневното, за неговата непреднамерена красота, чистата му игра с емоциите, екстаза от силата и енергията, с която той създава смисли. Езикът на телата, който събира и прониква най-дълбоко, говори най-откровено. Тук този език извежда на преден план идеята за съблазняването, изкуството на прелъстяването, в което най-висш „играч” се проявява жената. Тя е и водеща в танцовите етюди, като най-смелото и елегантно оръжие, което използва в своята игра, е изящността на тялото.Танцуването е превърнато в палава реплика, която направлява мъжа и го завърта в омагьосания кръг на жената. Тя е неговата хипноза.
Жената е силата, която управлява, дава първия тласък на мъжкото тяло. Тя е тази, която го придвижва към неговата истинска същност, загатва самоунищожителната страст по върха на пръстите му, действа фино и тихо по всеки един мускул от неговото тяло, влива се в кръвта му. Извива се около чувствителността му като неканен, но желан гост, изпепелява мъжката му гордост. Играе си с него, желае го, танцува заради него, но след като го усети достатъчно близо до себе си, го отхвърля, за да намери ново вдъхновение в следващия танц. В „Усмивката на Кармен” той носи името на удоволствието, първичната наслада, която е част от женската душа, и тя дава смисъл на всяко едно движение, без то задължително да е целенасочено. Движението само по себе си е олицетворение на страстта, желанието, копнежа по докосването, гъделичкането, усещането на кожата на другия. Възможността да се слееш, да бъдеш „в другия”, поне в този единствен миг. Миг на игра, изобретателно съблазняване. В това съблазняване между мъжа и жената се крие основния смисъл на представлението - между Бизе, Vaya Con Dios и забързани модерни ритми (интерпретация на оперната музика на Р.Щедрин), те двамата осъществяват своя горещ танц. Танц, в който се търсят, надпреварват, предизвикват, но и отблъскват.
Дали е сън или реалност? Двете действителности се преплитат, взаимно се заместват и така подсилват илюзията, че действието се случва само в едната. С финала на спектакъла тази загадка остава като една мистична и неизречена тайна, в която всеки трябва сам да направи своя избор, да я открие за себе си.
Катерина Георгиева, 4-ти курс, ТТМ.
