УРОК ПО БЪЛГАРСКИ


Автор: по Иван Вазов
Сценична адаптация: Иван Налбантов
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Дони - Добрин Векилов
Участват: Анастасия ИнгилизоваАнтоанета Добрева – НетиАлександър ДойновВеселин АнчевВладислав ВиолиновГеорги КъркелановГергана ДандановаЕвелин КостоваЕли КолеваИван НалбантовКалин ИвановЛара ЗлатареваЛуизабел НиколоваСимеон ДамяновСтефка ЯнороваЯсен Атанасов

Гледайте постановката " Урок по български ":

„О, неразумни юроде!
                                                                                 Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?
...Или не са имали Болгаре царство и господарство?
Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
                                                                            Паисий  (1762)
 
            Добре дошли на УРОКЪТ ПО БЪЛГАРСКИ, в който ще вземат участие артисти от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.
            Ние няма да ви повтаряме написаното в учебниците и томовете книжнина, за живота и творчеството на Патриарха на българската литература Иван Вазов, а ще се опитаме със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото „художествено слово”) да надникнем в десетина от неговите неувяхващи творби.
             Терминът „художествено слово” има двояко значение: Художествено е словото на автора, тоест писмената реч (в нашия случай то е безспорно и е вечна класика). Художествено би могло да бъде и словото на изпълнителя, който го изпълнява, тоест живото и говоримо слово.
Иван Налбантов
 
***
ЗАЩО ТЕАТРАЛЕН „УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА”?
Защото театърът е дом, в който приютяваме мечтите си.  И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок напомня всеки урок – безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други „указания“ – словото на Вазов изпълва.
 
Това е достатъчно. Всеки го преоткрива в себе си и заживява с радостта да чува стиховете отново. Звучащото слово на поезията е интерсубективно, то удовлетворява очакванията и разбиранията ни. Поетическото слово на Вазов е вълнуващо преживяване на историята, на онова голямо и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и сега. Стиховете на Вазов от композицията На теб, Българийо свещена... не припомнят предразсъдъци, те са узнаване, защото набавят ново знание, което отключва въображението и укрепва културната идентичност.
             Зрителят вижда и чува литературата. Тя звучи както индивидуално за него, така и за посветените, към които вече принадлежи.
              През 1925 г. Гео Милев пише: „Вазов е чувствителна струна, която се отеква на всичко, що вълнува неговата съвременност. И тази струна звучи в унисон с чувствата и мислите на съвремениците – на целия народ. Оттук и неговата широка популярност. Това определя и характера на неговата поезия. Със своята половинвековна писателска дейност Вазов е установил себе си като несъмнен фактически патриарх на българската литература – и на поезията, и на прозата.“
            Народният поет е пръв и голям представител на нравствения, обществен и естетически идеализъм след Освобождението. Неговото художествено слово е част от българския литературен канон – творец без съперник по обхват и дълбочина, най-търсеният и предпочитан български автор. Вазов изгражда историческата, нравствена и гражданска култура на съвременния  човек.
            С Вазов започва професионалното битие на българската поезия, нейното обогатяване като език, сюжети, образност, мотиви, нови ритмически и интонационни структури. Поезията му е великолепен пример за естествено свързване на народната реч и книжовната норма. И до днес остарелите форми придават специфична „вазовска” стилова оцветеност на неговите стихове.
           Днес Вазовото слово живее в новия проект за театрален урок на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.
           Българското слово обича Вазовата поезия и изпълва театъра.
            Нека го чуем и заживеем с ентусиазма, кипежа, тревогите и тъгите, които е пренесло в културната ни памет!
А ЗАЩО ВАЗОВ?
СЛУШАЙТЕ!
Проф. Владимир Атанасов
 
 
 
НАТЕБ, БЪЛГАРИЙО СВЕЩЕНА
Поетичен спектакъл по Иван Вазов
„ПАИСИЙ”, „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”, „РАКОВСКИ”, „ЛЕВСКИ”, „КОЧО (ЗАЩИТАТА НА ПЕРУЩИЦА)”, „ВЪЗСПОМЕНАНИЯ ОТ БАТАК”, „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”, „ТОЙ НЕ УМИРА”, „НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА”, „МАЙКА МИ”, „ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, КАК ХУБАВО СИ ТИ”, „МОИТЕ ПЕСНИ”




ant

Работно време: 11 - 19:10, събота и неделя: 11:00 - 19:10, телефон: 987 23 03
Адрес: София 1000, ул. Раковски 98



ant2

Вашият коментар ще бъде първи!








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 75 коментара
 Живак 39 коментара
 Операцията 39 коментара
 Страхотни момчета 36 коментара
 "Много шум за нищо" 36 коментара
 Спанак с картофи 32 коментара
 Ревизор 31 коментара
 Записки на един луд 30 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 718 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой е авторът на спектакъла „Като трохи на прозореца“?
Като трохи на прозорецa
( 29 верни от 29 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
1.
2.
8.
Живак 262170
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker