Жан Жьоне (1910–1986) е френски поет, драматург, романист. Отначало творбите му са били забранявани заради „посегателство върху добрите нрави“, но днес Жьоне е сред модерните класици на световната литература. Текстовете му са неповторима поетична сплав от болезнена красота и краен натурализъм, населени с престъпници, проститутки и хомосексуалисти, които съпътстват Жьоне през целия му живот.
Жан Жьоне:
Роден съм в Париж на 19 декември 1910 година. В приюта за сираци не можах да науча за себе си нищо друго. Когато станах на двайсет и една години, си извадих акт за раждане. Майка ми се е казвала Габриел Жьоне. Баща – неизвестен. Появил съм се на бял свят на улица „Асас“ №22.
Там ще науча нещо за произхода си, рекох си и отидох на улица „Асас“. На номер двайсет и две се намираше Майчин дом. Отказаха да ми дадат исканите сведения...
Из „Дневник на крадеца“
Жан-Пол Сартър:
Жьоне ни заразява със злото, което носи, и в същото време сам се лекува с него. Всяка негова книга е психодрама и сякаш се ражда от предишната – точно както новите му любовни увлечения са копие на отминалите. Но с всяка нова книга този налудничав човек придобива все по-голяма власт над демона, който носи в себе си. За него десет години литературна дейност се равняват на едно пълно лечение с психоанализа.
СЛУГИНИТЕ: СИНЬО И ЧЕРНО
Стоя пред „Слугините“ като пред почерняла катедрала на фона на искрящо синьо небе. Иска ми се да вляза вътре, но засега съм хипнотизирана от обгорелите ѝ контури. Пристъпвам бавно, като синьото става все по-малко, а релефът на катедралното черно – все по-мощен. Знам, че вътре в тази катедрала имам среща с две същества. С две от тези, за които Жан Жьоне пише, че са с красиви лица и пусти очи. Пусти очи – като празен театър. Като безлюден затвор. Като пустиня. Пустините са затворени и не общуват с безкрайността. Предусещам, че плътта на тази моя среща ще има мириса на „извисена пустота“.
„Слугините“, Жан Жьоне: „... И ще останат между четири белосани стени чак до окончателния край, а за да не изтлеят от скука, на свой ред ще си съграждат въображаеми, никога небивали съществувания, без упование те някога да бъдат изживени. Точно това е смъртта на надеждата. Охолни съществувания, заключени в килия с форма на зар. Ние впрягаме всичките си способности, за да си измислим прекрасна роля в луксозен живот. Толкова се оплитаме във фантазиите си, че стоим безделни, когато трябва да заживеем действително. И ако все пак случайно ни се падне някакъв такъв живот, не съумяваме да изпитаме щастие, защото вече са се изчерпали неговите наслади и многократно сме се потапяли в илюзорната представа за тях – в хилядите възможности за слава и богатство. Вкусът ни е притъпен. Вече сме на 40, на 50, на 60 години, а познаваме само нищожната, почти вегетативна мизерия. Усещанията ни са изхабени. И щом не ти стиска да се опиташ да избягаш, примири се и изневиделица гръмко направи големия удар и не си уточнявай какъв да е той. Онзи, благодарение на когото завинаги ще се оттеглиш от играта. Радвай му се, доколкото можеш, отвъд килията.“
Диана Добрева
Билети за Младежки театър
Билети за Театър Българска Армия
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Сатиричен театър Алеко Константинов
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Куклен Театър София
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Христо Шопов
Билети за Театър Русе
Билети за Открита сцена
Сълза и Смях
Билети за Нов Театър НДК
Ново! Билети за Свободен Театър