ПРОДАДЕНО


Автор: по „Вишнева градина” на А.П.Чехов
Участват:

Гледайте постановката "Продадено":

Провалихме се. Търгът за най-съкровеното отдавна беше надвиснал над нас. Правихме се, че не го забелязваме. Така ни беше по-лесно. Не ни стигна смелостта да открием решение. Мързеше ни да търсим изход от кризата. Залъгвахме се, че нещо ще се случи. Че нещата ще се наредят, а те се разпиляваха необратимо. С всеки следващ компромис пропадахме все по-надолу и по-надолу. Залъгвахме се, че никога няма да стигнем до дъното. Че то ще ни отмине. Че имаме цялото време на света, а времето изтече през пръстите ни. Бленувахме за съвършен свят, населен със свръхчовеци, а забравихме света, в който живеем. Забравихме, че сме хора. Че краят е кодиран в съществуването ни. И краят дойде.

Сега обитаваме пространството на провала. Струва ни се, че винаги сме били тук. Чувстваме се уютно, като у дома си. За всеки от нас вишневата градина беше нещо различно. За всички тя беше нещо свято, нещо непреходно, нещо безценно. Оказахме се измамени. Днес безценното има цена, а непреходното си отива. Под слънцето вече няма място за святото. Градината я купиха нашите, които изведнъж станаха чужди. Купиха я тези, на които подавахме ръка. Те ни подадоха ръка, но по техния начин. Така и не успяха да разберат, че този начин унищожава нашия свят. В нашия смисъл те видяха поредния бизнес проект, поредната сделка. Оттук-насетне ние няма да имаме родна къща, ще имаме само къщи.

Напускаме. Махаме се оттук. Не искаме да гледаме как размахват брадви над вишневата ни градина, а май и не можем. Не сме достатъчно силни, за да крачим сред отломките. Не бихме го преживели. Усетихме дъното. Стигнахме края. Погледнахме в себе си и разбрахме, че никога няма да преживеем провала. Остана ни единствено да си го признаем. Да стъпим върху него, за да се огледаме и да видим накъде ще поемем. Да го носим като медал на гърдите си. Да се гордеем с него.


Остана ни само споменът за вишневата ни градина. За детството ни. Това е нашето съкровище. То няма стойност за другите. Него никой не може да ни го отнеме. Ние отпътуваме, но взимаме съкровеното със себе си. Ще го завещаем на децата си. Вишневата градина е безсмъртна. Нека другите се залъгват и строят курорти върху нея, щом така им харесва. Постройките са преходни, а спомените – вечни.
Провалът е най-прекият път към успеха. Краят е начало.

 




ant

Работно време: 02 / 943 38 90


14.00 - 19.00 ч.


почивен ден - неделя

Адрес: ул. Димитър Греков 2



ant2

Вашият коментар ще бъде първи!








Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 116 коментара
 "Ножица - трепач" 72 коментара
 Операцията 39 коментара
 Живак 37 коментара
 Страхотни момчета 35 коментара
 "Много шум за нищо" 34 коментара
 Спанак с картофи 32 коментара
 Ревизор 31 коментара
 Записки на един луд 30 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
"Ножица - трепач"
( 700 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
Кой е авторът на спектакъла „Като трохи на прозореца“?
Като трохи на прозорецa
( 17 верни от 17 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
1.
2.
9.
Живак 228143
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker