"Приятнострашно" е публичен разговор за интимността и проявленията й в съвременния свят. Пиесата маркира нетрайните и поради това така необходими пространства на нежност. Това е поетика на копнежа в един свят, който априори изключва докосването.

"Приятнострашно" на пръв поглед е написана срещу всички познати правила на драматургията - тук като че ли няма конфликт, няма сюжет, съответно няма и развръзка. Почти липсва наратив. Това е своеобразно наблюдение/изследване на определени човешки състояния, за които иначе трудно намираме дефиниции. Когато действието е скрито, на повърхността остава езикът. Тук той се отличава с хирургическата си прецизност. Сцените носят органиката на документални записи, на подслушани разговори. Тайната на тяхната музикалност е в разпознаваемите им интонации - тези герои говорят, чувстват и функционират като нас. Те са едни от нас.

Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием че диалозите са писани като музикални партитури със свое темпо, цвят и плътност на звука. Ритъмът им е толкова заразителен, че постепенно се синхронизира с неравномерното дишане на зрителя в процеса на гледане, постигайки единен дъх, единен код на възприятие. Това е текст, който кара зрителя да участва в общото случване с някакво друго, вътрешно зрение, да пренастрои стратегията си на гледане, за да създаде своя собствена реалност, в която героите могат да се срещнат.

Галин Стоев