Космополитът Димитър Димов сякаш живее във вселена без граници, където се лутат човешки същества, загубили своите корени, но повярвали в магическата сила на любовта. „Страданието е най-прекия път към съвършенството” – казва Ницше. Поручик Бенц познава мигове, когато мъките се превръщат в отчаяние, водещо до ожесточеност, до мрачното задоволство да уязви, измъче и накаже любимата жена, до глухата враждебна радост, когато силите на отмъщението бушуват у него и го довеждат до лудост, която подготвя „избухването на гордостта му с всичките гибелни последици”. Защото „ бунтът на гордостта е тъй заслепителен, както любовта или омразата”. И Бенц усеща , че истинския живот започва едва сега, в нейното обкръжение, на Жената, и това чувство добива особена острота на грозния и безнадежден фон на войната. Този образ го довежда до безумно отричане на себе си, пленява го завинаги и нищо не е в състояние да го заличи в душата му, чак до смъртта!