Нощ. Склад. Единственият събеседник на пазача е совата. Единствения събеседник на совата е пазачът. В комфорта на това споделено усамотение той разбира, че човешките думи са само илюзия за общуване така, както трудностите са само илюзия за живот. На мъжа е останало едно последно достойнство - отговорността - към фамилната къща, към съпругата, към работата. Но там е празно, навсякъде е празно, завинаги е празно. Сякаш светът няма нужда нито от мъжката отговорност, нито от мъжкото достойнство. Звучи циничен въпрос: как стигнахме дотук?
"Докато мълчиш, можеш да кажеш много неща. С поглед, с усмивка... Няма смисъл от думи, за какво са думите? Думите са за нещастните хора – те говорят много и не спират. Говорят, за да забравят, че са нещастни. А щастливите хора не говорят. Щастието не се нуждае от думи." ... "Сънят е място за срещи” ... "Най-голямата ми надежда е бързо да се разделим с това време, дето всичко в него е временно, нетрайно. Няма да ни липсва това временно време. Няма!..." Из “Пилето, което казва ку”
Тъга, облечена във смешна дреха.
Шега, послужила като утеха.
Хартиена лодка на кея,
все още очакваща нея.
"Пилето, което казва КУ" се оказа доста изненадващо. Базиран на разкази от сборниците "Малкото име на дните" /2012/ и "Тиква!" /2013/, този текст беше на прилично ниво и можеше да бъде поставен на сцена още преди три години. Само че нещо не му достигаше. Беше като вкусна торта, на която й липсва черешката. Става и така, но друго си е с черешка. Героят ми разбира езика на животните и си говори с птиците, но не разбира езика на любимата си жена и трудно си говори с нея.
Александър Урумов
Плаках и се смях, в рамките на тези 90мин. Всичко е много точно, на място и съвсем на ТИ с днешното състояние в нашата Държава. Споменати са много болни теми за всички нас, които удрят право в сърцето на зрителя. Повече от 60 пъти играна и публиката е още жадна за този моноспектакъл - Това е ясна и красноречива оценка. Музика, сценарий и декор - страхотни. Адски впечатлен съм и след няколко дни ще гледам постановката за втори път.
Одобрение 1 от 1 гласа
Александър Бижев
30.12.2018 18:04 ч
6
Когато бях гледал тази театрална постановка направих асоциативната мисловна връзка с човекът и позицията му сред останалите - в постановката монологът описваше персонаж, вярващ, честен и невиждащ смисъл в обратното - сигурен в себе си човек, човек решил да бъде, а не чува някой друг, човек с много от Ида и с малко от Егото. Подлостта на останалите е толкова видима за честния герой, че той се е отдръпнал от това да прави видимо за някого несъзнаваното му поведение . Думите кога нямат значение - когато сме наясно със самите себе си, но комуникативния конфликт с останалите ще е налице винаги, когато в диалога единият не познава себе си ...
Одобрение 14 от 14 гласа
Масова публика
29.12.2018 01:11 ч
5
Времето на масовата публика не е ценно...т.е. безценно е и затова с удоволствие го отделя за кратък коментар на видяното и чуто на сцената. А именно - достъпен и достатъчно дълбок текст без да претендира излишно за дълбока философия, поднесени елегантно 'житейски клишета', брилянтно включване на чалгата като провокация за изтънчените вкусове и намек за ежедневието на голяма част от народонаселението. И най-важното от края на постановката - остава надеждата.
Иван Юруков се справи повече от добре...с публиката ;)
Одобрение 10 от 11 гласа
Венета
02.11.2018 14:42 ч
4
Доста плосичко като идея и изпълнение - елементарен текст, разхвърлян сюжет, пълно с клишета. Прилична актьорска игра, която обаче не компенсира предходното. Подценяването на публиката и прилагането на обичайни за масовия телевизионен зрител похвати като опростачване и опростяване на предложеното с цел да се хареса на повече хора, всъщност в театъра води до обратното. Дано не се запази като тенденция.
Одобрение 3 от 17 гласа
Тодора Щърбева
26.10.2018 22:35 ч
3
Много силна и въздействаща постановка, в която всеки зрител може да намери част от себе си! Невероятна смесица от смях и тъга, подправени с доза носталгия и ирония. Страхотна актьорска игра, озвучение и декор!!!
Одобрение 12 от 14 гласа
Бешевлиева
10.10.2018 22:31 ч
2
Много, много елементарно! Казвам го със съжаление, защото имах очаквания. Актьорската игра е НЕлоша, но режисура, текст, музика и всичко останало е обидно към публиката, която е посетила постановката, а не някоя квартална кръчма. Не признавам за артистично, оригинално, модерно и забавно, чалга и подобна музика да бъде предлагана в театъра, било то и като пародия. Но, това не е единствената причина да напусна залата. Текстът е плосък, мисля че ако кажа нещо повече за него, може да бъде прието като комплимент поради отделеното от мен време.
Билети за Младежки театър
Билети за Театър Българска Армия
Билети за Театър Сфумато
Ново! Билети за Театър "Ателие 313" - София
Билети за МГТ "Зад канала"
Билети за Креди Арте
Билети за Куклен Театър София
Билети за Theatro
Билети за Театър Възраждане
Билети за Христо Шопов
Билети за Театър Русе
Билети за Открита сцена
Сълза и Смях
Билети за Нов Театър НДК
Ново! Билети за Свободен Театър
Билети за Арт Театър