„Лалугер” е смешно сбогуване с едно отиващо си време, с едно забравено пространство, в което все още живеят хора. Главният герой Дянко Лалугера живее именно в такъв далечен край на България – напълно невидим, погледнато от София. Но нека никой не го подценява - макар и рядко, той идва в столицата. Този път е дошъл тук по специално поръчение на брат си, за да донесе готови документи по европроекти. Големият проблем обаче е един защитен вид лалугер, който се е заселил точно във фамилната им земя и пречи да се одобри проекта. Ето защо Дянко е на гарата и чака брат си, който е „голям човек и работи в министерството”. Не трябва да мърда оттам, защото ще вземе да се изгуби и след това иди го търси. Ето защо Дянко ще стои гарата, ревниво скътал документите и армаганите от село. И ще разкаже едни много важни неща – като например истината за лалугера и огромната му разлика с къртицата. Ще обясни и покаже какво е ортума и рошка – защото това са неща, които по София например не се знаят и няма как да се знаят. Ще сподели страховете си от един опасен вид забрава – за онези хора, дето са дошли по София и са забравили кои са и откъде са. А за такава забрава още няма открито лекарство – селският лекар му е казал, че няма - значи наистина няма. Това е Дянко Лалугера - простоват и смешен човеколюбец, непохватен селски приказливец, добър и наивен. И в тая доброта и наивност човек може през смях да открие себе си – оня някогашен себе си, който уж е смятал за отдавна изгубен. Валидни ли са все пак документите за земеделския проект на Лалугера? Ще дойде ли брат му, „големия човек в министерството”, да го вземе от гарата или важно заседание ще му попречи? Или може би плаваща обедна почивка го е засмукала като плаващи пясъци и ще го пусне чак след няколко часа? Това ще стане ясно в края – тогава всеки ще научи истината за лалугера. И за себе си.