„Не знам кога съм истински, когато спя или когато съм буден… и кога спя и кога съм буден? Кое е нормалното ми състояние?... не е ли целият ти живот сън на някой, когото не познаваш, а смъртта събуждане и първа среща със себе си? За тия работи си мисля в това представление. Според Х. Л. Борхес сънят е най-старата творческа дейност на човека, в която той е едновременно изпълнител, зрител, автор и самата пиеса. Хубавият филм е като хубавия сън – не може да се разкаже. Сюрреализмът е опит за рисуване на сънища…”