Пиесата започва в бъдещето. Годината е 2039, мъж крещи сред апокалиптичен дъжд и… една риба пада от небето. Климатичният баланс необратимо е нарушен, повечето суши са превърнати в море, а хората, в една верига от причини и следствия не спират да се нараняват и изоставят. Пиесата разглежда квантовите връзки между хората и особено в семейството, и техният ефект върху планетата, в един свирепо сгъстен наратив. Катарзисът заложен във финала е като бомба със закъснител, допринесъл пиесата да се превърне в събитие на сцените в Австралия, Ню Йорк и Лондон.