“Писателят трябва да разказва за нашите грешки и падение, да изведе на светло нашите тъмни и опасни сънища,  за да ни приближи до съвършенството. Писателят има мисията да изрази и възпее величието на човешкото сърце и човешкия дух, смелостта на човека, изправен пред превратностите на живота, неговата дарба да обича, да съчувства. Във вечната борба срещу слабостта и отчаянието писателите са били светлите знаменосци на надеждата. . . ” – тези думи Джон Стайнбек произнася през 1962 година, когато получава Нобелова награда за романа си “На изток от рая”. Но те го съпровождат от самото  начало, подготвят триумфалния успех на първия му роман –  “За мишките и хората”, след който той е вече сред най-значимите американски писатели. От неговите прекрасни романи светът узна за хората от Дългата долина, където е неговият роден Салинас,за небесните пасбища на изток от рая и за не толкова благодатните делници на Улица Консервна, където и най-съкровените мечти на мишките и хората остават най-често неосъществени. . . Ние винаги ще се връщаме към тези негови герои, за да узнаем богатството на човешкия дух. Ще се връщаме към странната и затрогваща история на Лени и Джордж, може би защото в нея е заключена особената магия на човешката обич и мечта, и защото “вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят. ”