ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД


Автор: Н. В. Гогол
Режисьор: Ованес Торосян
Сценография: Пламена Дичева
Участват: Георги ГоцинВиктория Миланова

Гледайте постановката "Записки на един луд":
Май
23
Май
Вторник
19.00 часа, сцена


В света съществуват два типа хора – малки и големи. Малките хора обикновено са невидими, дребни, изолирани от обществото, а големите управляват света. Обикновено случките в живота ни определят към кой тип спадаме, но всеки трябва сам да открие мястото си в действителността.

Гогол изследва съдбата на малките хора, като показва, че те са обикновени личности с реални проблеми. Проблеми като невъзможната любов, желанието за справедливост, лудостта на една реалност. В Записките на един луд той пресъздава именно тази реалност. Неговият герой е малък човек, пренебрегнат от съдбата, борещ се за своите идеали и мечти. Човек, тласнат към лудостта от собствените си разсъждения. Дали дневникът на този луд човек е доказателство за болната му душа, или за страданията му в едно болно общество? Хората в днешно време се интересуват само от мястото и положението си в обществото – колкото по-високо е стъпил един човек, толкова по-богат и обичан е той сред приятелите и враговете си, следователно той е голям. Живеем в свят на големи хора, с големи идеи и големи провали. Малкият човек е този, който съхранява ценностите в света. Той е този, който цени красотата, истината и любовта. Попришчин намира своята любов и губи разсъдъка си заради нея, изгубвайки се някъде между несправедливостта на реалността, в която живее, и нереалния свят, който създава. Неговият инстинкт да следва сърцето си го прави не малък човек, живеещ в голям свят, а голям човек, за когото светът е малък. Стихията на безумието, обзела Гогол, ни разказва една проста история за любовта, която може да подлуди човека. Именно гениалната простота на автора, прави неговите текстове актуални и днес. Той рисува проблемите, вълнуващи хората по онова време като реални случки на днешното общество, като художествено изображение на действителността. Но да не забравяме, че и в най-голямата трагедия, можем да открием късче светлина и да намерим щастието. Вярата в самите нас е ключа към успеха ни и към нашето благополучие. Понякога трябва да стиснем зъби и да се изправим срещу себе си, за да победим. Дори самият Гогол се е простил с нашия свят с думите: "Ще се смея през сълзи”.


”Ще се смея през сълзи”, казал Гогол на смъртния си одър. И макар историите за предсмъртните реплики да предизвикват по-скоро иронична усмивка (да не би някой да е присъствал и да е записвал?), те служат на голямата задача да завещаят една ”празна тайна”, която да ражда нарастващо любопитство около личността на умрелия.

Такава една типично руска ”тоска” – безпокойство, съчетано с вяра в света – броди и из режисьорския дебют на Ованес Торосян по Дневникът на един луд от Гогол. Накрая болната от нормалност публика пада в капана да се смее най-много на най-крайните и безнадеждни форми на лудост.
В тон с наложилата се у нас (а и не само) асоциация за ”шинела”, всяка постановка по Гогол съдържа потенциален риск да се плъзне по линията на мотива за социално декласирания чиновник, и така да се озовем пред политическото послание – ”те са виновни”. Но дори и най-последователно проведената критика ще подцени, че героите на руския класик не са инструменти на социалната сатира, а хора с лица, тела, съдби и тъкмо това е тяхната драма. Затова ценното на този опит по Гогол е, че той почти напълно обръща гръб на Машината и не злоупотребява с ”малкостта” на персонажа си. Напротив, сред семпло аранжираната тясна ”квартира”-сцена мечтите му изглеждат още по-големи.
Подобен романтичен привкус се дължи не само на избора на Гогол да разкаже историята радикално лично, през аз-формата на дневника, но навярно и на актьорския опит на Ованес Торосян. След като свикнахме с присъствието му в Източни пиеси и Аве, където героите му израстват поучително от точка А до точка Б в хода на филма, тази негова невинност бе използвана и в театъра от Десислава Шпатова в Идиот 2012. Затова нищо чудно, че Попришчин е наивен, патетичен, ръкомахащ и... в крайна сметка – театрален, такъв какъвто се очаква да бъде последният човек, останал да защитава надеждата.
Липсата на други изисква Георги Гоцин да поеме цялата отговорност на въпроса ”защо не съм друг?”. И я поема, като развива своя образ в рамките на повече от час и половина – гросмайсторска граница за сам човек на сцената. Докато в началото той играе предимно чрез текст, то по-забележителна е еволюцията на Попришчин към лудостта, илюстрирана с потъването на белите му дрехи в мастило и със спазматичните безсмислени записки от 43-ти април – там, на границата на езика, когато безвъзвратно си се превърнал в маргинал. Тогава безличната и потънала в мрак публика сама се превръща в Машината – тя екзекутира лудия, прекрачил нейните собствени граници.
 



ant

Работно време: понеделник - петък от 11:00 - 15:00 и от 15:30 -

19:00, събота и неделя - 9:00 - 14:00 и от 14:30 -

19:00
Адрес: пл. Славейков 4, Столична библиотека


ant2

123


Slavena_il87@abv.bg
02.11.2015 00:01 ч


29
Вчера с колегите я гледахме за 2ри път и ми хареса даже повече. Първо изкючително смешна постановка, в същото време с доза трагедия. А комедията беше майсторска, а не с разни битовизми и смешки на дребно, уригни и т.н. каквито виждам напоследък.
Одобрение 5 от 5 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Nikolay1983@mail.bg
18.09.2015 11:59 ч


28
Значи аз съм гледал постановката, както и още няколко хиляди човека и мнението на мнозинството е друго - че определено си заслужава да се види. А ти според мен си някой техен завистлив колега, явно без мн. талант, КОЙТО току що се издаде че ВСИЧКИ ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ СА ОТ ТЕБ. 4, 5 В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО МЕСЕЦА! ТОЛКОВА ЗЛОБЕН И МАЛЪК ЧОВЕК. ЗАСРАМИ СЕ. Тъй че ти трябва да си ОЛИГОФРЕН за да се занимаваш с такива неща.Намери си работа.
Одобрение 5 от 5 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

En
14.09.2015 15:09 ч


27
Не знам какъв олигофрен трябва да си, за да ти хареса подобна постановка. Но не се учудвам, в България олигофрени с лопата да ги ринеш, така че слагайте ми минусчета, а за нормалните препоръчвам да не ходят на тази постановка и изобщо в този отвратителен театър.
Одобрение 3 от 10 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Гадост
10.07.2015 14:13 ч


26
Много гадно. Ованес да се гръмне.
Одобрение 3 от 11 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

gyros
06.07.2015 16:10 ч


25
Отврат. И театъра и постановката.
Одобрение 2 от 10 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Георги
05.07.2015 21:54 ч


24
Подведох се по изцяло позитивните коментари и гледах пиесата на 5 юли, затова ще дам моето обективно мнение. Изключително протяжна пиеса, голямо квичене и преиграване, инфантилен хумор. Театърът пък е по-всякаква критика - без никаква вентилация и с декори - подиум, дюшек, кофа и стълба. Отвратен съм от натегачите и платените лелки, които пишат коментари тук. Просто не гледайте тази пиеса с безумна режисура, нека умре в забрава. 0/10 отвсякъде, жалко че хабят таланта на младия актьор.
Одобрение 2 от 10 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Angela
24.06.2015 23:27 ч


23
Много впечатляващо превставление! Възхищавам се на умението на Георги Гоцин да изиграе тази роля по такъв убедителен начин и да задържи вниманието на публиката за повече от час и половина. Препоръчвам постановката
Одобрение 5 от 6 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

JuliaV.
14.06.2015 15:31 ч


22
Браво! Заведох моите ученици на това представление и всички останаха изключително очаровани и много се забавляваха. Не мислих, че класическа пиеса може толкова да им хареса и да ги впечатли.
Одобрение 6 от 8 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Алеко
29.04.2015 14:07 ч


21
Досега в този театър не бях ходил. Обаче това представление е страшно... държа ме няколко дни. Последните пъти все оцелвах греда с разни глупости, но това представление определено беше смешно, смислено и провокиращо.
Одобрение 8 от 10 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара

Dilyan
20.04.2015 12:36 ч


20
Добро! Толкова не съм се смял от много време.
Одобрение 7 от 9 гласа Одобрявам коментара Неодобрявам коментара


123










5.85/6
( 144 гласa )
Вашата оценка за Записки на един луд

Покани твой приятел на "Записки на един луд"

От:
Получател:
Текст:
Гледайте на:
















Най-коментирани постановки
 Лекция №1 за народното творче... 133 коментара
 Вражалец 113 коментара
 Ножица - трепач 60 коментара
 Операцията 34 коментара
 Живак 31 коментара
 Записки на един луд 29 коментара
 Ритъм енд блус 1 28 коментара
 Много шум за нищо 28 коментара
 Ревизор 28 коментара
 Страхотни момчета 27 коментара
 
 
Анкети към постановки
Най-интересен въпрос
Кой не е убиеца в пиесата?
Ножица - трепач
( 615 отговора )
Най-труден въпрос
Как е истинското име на Алекс?

( 0 верни от 0 отговора)
Най-лесен въпрос
На колко години са по-голямата част от героите в "Ние сме вечни!"?
НИЕ СМЕ ВЕЧНИ!
( 67 верни от 69 отговора)
 
Най-разглеждани постановки
1.
2.
 





 
|   Благоевград   |   Бургас   |   Варна   |   Велико Търново   |   Видин   |   Враца   |   Габрово   |   Димитровград   |   Добрич   |   Дупница   |   Казанлък   |   Кърджали   |   Кюстендил   |   Ловеч   |   Монтана  

|   Пазарджик   |   Перник   |   Плевен   |   Пловдив   |   Правец   |   Разград   |   Русе   |   Силистра   |   Сливен   |   Смолян   |   Созопол   |   София   |   Стара Загора   |   Търговище   |   Хасково   |   Шумен   |   Ямбол  
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече Разбрах
eXTReMe Tracker