Занимава ме тревожната мисъл, с която живеят философите от първата половина на 20 век.: какво се случва с човека - особено след войните – щом той е престанал да бъде същински обект на цивилизацията?
Той вече не стои в нейния център.
Нещо става с класическия човек и той метаморфозира в някакво видоизменено подобие, за което Бог няма, няма неписани закони, понятия като съвест и морал се считат за анахронизми.
Страховете и кошмарите на Стриндберг са страховете и кошмарите на една струна, на една човешка вибрация, която вижда повече от другите.
Върху това стъпваме. То се наслагва с нашата голяма тревога, с постоянната тема на Сфумато – да не се оставя човека на амнезията за това, което е постигнал човешкият дух.
Маргарита Младенова