ЗОРО” –  ЛЕГЕНДАТА ЗАПОЧВА

мюзикъл по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън
   
Бойко Илиев - режисьор

“14 септември`2011 в Музикален театър „Ст. Македонски” –  начало на репетицийте на световноизвестния мюзикъл – „ЗОРО” .                                                                                                                                       Музика - Джипси кингс и Джон Камерън. Либрето – Стивън Кларк и Елена Едмънстън по романа на Исабел Алиенде : „Зоро – легендата започва”. Първата продукция се е състояла в Лондон през 2008г. Следва : Париж, Тел Авив, Москва, Рио де Жанейро, Амстердам, Берлин, Милано, Токио, Шанхай...През 2009г. Мюзикълът получава пет номинаций за наградата „Лорънс Оливие”, включително за най-добро шоу и за най-добра  хореография.
„Зоро” отдавна се е превърнал в митология. Кинолегенди като Дъглас Феърбанкс, Ален Делон, Антонио Бандерас с успех се вмъкват в кожата на легендарният спасител. Народен герой, защитник на бедните и онеправданите, създаден  през 1919г. от американския писател Джонстън Маккъли,той  се появява в поредица литературни и филмови произведения, отново и отново... Както и самият герой, изниква за миг и бързо изчезва, и продължаваме да го търсим за да ни спаси от злото и неправдата, за да се чудим накрая съществува ли наистина. И, може би заради това, продължаваме да си го измисляме. Този път като Мюзикъл! Белязан от най-големия успех на „Джипси Кингс”, в „Зоро” героите страстно любят, пеят, танцуват фламенко, фехтоват се, участват в рисковани каскади, за да получат  своята така жадувана доза романтика и приключения, без които не могат.
Макар и различна жанрова стилистика /”Джипси Кингс”, фламенко/, „Зоро -легендата започва” е страстен порив за победа на любовта и доброто над злото, алчността и несправедливостта. Романтичен порив и защо не, когато реалността ни е затрупала със счетоводни сметки, кредитни  и дебитни карти, стокови и фондови борси,  фискални резерви, инфлационни индекси и сривове и т.н и т.н....

Затова, нека се обърнем към Музиката. Страстната и завладяваща музика на „Джипси Кингс” и Джон Камерън , както и на неуморния търсач на справедливост и любов, мистериозния Зоро.”

Режисьор на спектакъла е Бойко Илиев, диригент Игор Богданов ,хореография – Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева,  сценичен бой и фехтовка – Камен Иванов, пиротехника – Сашо Ценков, каскади – Първан Иванов. В ролята на  легендарния защитник на онеправданите Зоро ще се превъплати звездата на оперетата Богомил Спиров ( Йосиф-„Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” от А.Л.Уебър, Исус от рок операта на А.Л.Уебър „Исус Христос Суперзвезда”, Бони от „Царицата на чардаша” на Калман) и Владимир Михайлов, познат на феновете като солист на група „Сафо”,  “Sky angels” и Юда от рок операта на А.Л.Уебър „Исус Христос Суперзвезда”. В ролята на  Рамон ще видим  Венцислав Динов и Александър Мутафчийски, в ролята на Луиза-  Весела Делчева и Ана Топалова, в ролята на Инес – Ива Николова и Надежда Панайотова . Участват още Ширан - Ивелина Балчева ( соло фламенко), Мария - Венелина Ханджиева ( соло фламенко), Исак - Георги Ханджиев( соло фламенко),Лъчезар Лазаров, Тодор Велков Христо Сарафов, Георги Джилянов, Николай Борисов, Иван Бенчев, Димитър Павлов, Сердикий Попов, Асен Андров, Николай Димов, Николай Йорданов, Никола Кабрузов, Иван Старейшински.
Артисти, солисти  хор, балет и оркестър на Музикалния театър пресъздават  романтичната легенда за неуморния търсач на справедливост и любов, загадъчния и неуловим   герой Зоро, защитник на бедните и угнетените. Всичко е огнено на сцената на Музикалния театър, огнено шоу със  страстната  и завладяваща музика на Джипси кингс , в ритъма на фламенко , дрънчене на саби и майсторска фехтовка. 


ДЪРЖАВЕН МУЗИКАЛЕН И БАЛЕТЕН ЦЕНТЪР

Оперетата в България е вече на над 90 години! Библейската възраст обаче, ни най-малко не е променила привлекателната външност и чаровно-закачливата й усмивка. Най-вероятно защото на Веселата муза генетично й е заложено да не приема света насериозно и по тази причина щастливо се е разминавала с Хамлетовата дилема да бъде или да не бъде. От друга страна, превратностите на сценичния живот у нас през всичките тези години явно са отстъпвали пред европейската шикозност, авантюристичния й дух и... липсата на вродено целомъдрие. Две са историческите дати, увековечили появата й като основополагащ професионално-сценичен опит от края на Първата световна война.

В мразовитата вечер на 10 февруари 1918, в някогашния столичен кинотеатър „Одеон”, Веселата муза за първи път прекрачва патриархалните норми на общественото ни благоприличие с представлението на „Маркиз Бонели” от берлинчанина Рудолф Делингер.

Десет месеца по-късно, на 5 декември 1918, тържествено вдига завеса новопостроеният (макар и дъсчен) храм на Веселата муза – Свободен театър1, с нашумялата през войната виенска оперета „Царицата на чардаша”. След „Царицата на чардаша”, до края на първия театрален сезон, се поставя още четири оперети на гребена на европейската вълна: “Есенни маневри” от Калман, “Розата на Стамбул” от Лео Фал, “Граф фон Люксембург” от Лехар и “Кралицата на киното” от Жан Жилбер, приживе донесли световна слава на своите автори. И тази актуална за времето ориентация се превръща във водеща репертоарна стратегия не само за Свободен театър, но и за основаните след него достатъчно представителни оперетни театри: „Ренесанс”, Кооперативен театър, „Одеон” и Художествен оперетен театър, формирали представата за българския оперетен театър в златния му период – между двете световни войни. Независимо че не е подкрепян от държавата, той не само успява да се наложи в театралния ни живот, но дръзва да се съизмери и с най-прочутите за времето оперетни театри на Европа. Решаващ в този смисъл е колкото историческият му шанс, че с появата си улучва върховия момент на т.нар. нововиенски оперетен стил, толкова и фактът, че най-нашумелите постановки на европейските оперетни столици (Виена, Будапеща, Париж, Лондон, Берлин) веднага се пренасят и на българска сцена. И не случайно в началото на 30-те години, българският оперетен театър (след триумфалните гастроли на Кооперативен театър в Турция и Югославия) е признат за най-престижния популярножанров театър на Балканите.

Първото звездно поколение на оперетната ни сцена влиза в историята на жанра с имената на: Мими Балканска, Вяра Сълплиева, Ангел Сладкаров, Асен Русков, Иван Цачев, Симеон Симеонов, Иван Станев, Петко Ников, Никола Попов, Матьо Македонски, Иван Радев, Генчо Марков, Тинка Краева, Коста Армянов, Невена Дочева, Битуш Давидов, Банчо Банчевски, Елисавета Рускова, Иванка Сладкарова, Надя Ножарова, Коста Райнов, Виолета Симеонова, Милен Паунов, Рина Пенчева, Илия Йосиф, Анета Цанкова, Стоян Коларов, Надя Шаркова, Милена Баръмова, Стефан Анастасов, Коста Наумов, Любен Герасимов, Лидия Станева, Катя Димова, Иван Чаракчиев... Но емблематични за оперетното ни изкуство, с двете му характерни лица – лиричното и комичното, несъмнено остават имената на легендарните звезди: Мими Балканска и Асен Русков.

Независимо от общественото признание и изградените театрални традиции, в навечерието на трийстия си рожден ден Веселата муза е сюрпризирана от сериозно сътресение - промяната на статута й. С Указ на Отечественофронтовското правителство (1947) е одържавен последният частен оперетен театър в столицата и е преименуван в Народна оперета, а през лятото на 1948, с нов Указ и по съветски модел е създаден Държавният музикален театър, който единствен получава правото да я представлява.