Пиесата "Големанов" е написана през 1928 г. Минали са цели 80 дълги години от нейното създаване и някак странно звучи това, че и в този момент тя е изключително актуална.
    Според театроведа проф. Снежина Панова, в българската комедия по онова време пороци като скъперничеството, глупостта, подлостта, лицемерието и т. н. не се разглеждат изолирано сами за себе си, а в контекста на политическото, социалното и нравственото състояние на обществото. В този план в българските комедийни творби се създава усещане за документалност в смисъл на директно отразяване на проблеми и взаимоотношения, на образи и конфликти. Оказва се, че българските комедиографи няма защо да измислят сюжети. Сюжетите са около тях и действителността винаги се оказва по-абсурдна отколкото художествената фантазия.
    Сега струва ми се, нищо не се е променило. Героите са същите, само малко по-жестоки. Проблемите са същите, само малко по-страшни.
    Именно затова, работейки над пиесата, аз и моите колеги търсихме съвсем съзнателно парадоксалното в поведението на героите и се стремяхме да доведем взаимоотношенията им до пълен абсурд.
    Силно се надявам това наше начинание да ви раз-смива и забавлява докато сте в театралната зала, но щом излезете от нея и загубите статута си на зрител, Вие уважаеми зрителю, ставате участник в този абсурд...