Балет “Арабеск”, създаден през 1967 г., е единствената авторитетно наложила се трупа в България за осъществяване на съвременни постановки, базирани на неконвенционалните тенденции в съвременния танц. От 2000 г. директор на трупата е хореографът Боряна Сечанова.
В репертоара си “Арабеск” има над 100 постановки. Методът на отворена сцена дава възможност хореографи от България и от цял свят да осъществяват свои спектакли, различни по стил и различни по отношение на използваните съвременни танцови техники.
Трупата танцува както любимите на българската публика “Болеро” и “Нестинарка” на незабравимата Маргарита Арнаудова, създадени в началото на седемдесетте години, така и най-новите постановки на талантливите български хореографи Маргарита Градечлиева, Мила Искренова, Олеся Пантикина и др.
Сред успешните съвместни проекти през последните пет години са българо-френският “Кой казва “Кой?” – хореография: Християн Бакалов, българо-английските “Паралелни светове” – съвместен проект с “Рандъм Данс Къмпани” – и “Аеон” – хореография: Уейн МакГрегър, “Двойнственост” и “Видимо и невидимо” – хореография Лиз Лий; българо-американският “Пулсации” – хореография: Роджър Джефри. Съвместно с театър “София” Балет “Арабеск” реализира и един от най-известните и обичани американски мюзикъли “Коса” – режисьор Борис Панкин и хореография Боряна Сечанова,. Световната премиера на сценичният вариант на филмовата продукция “Ах, този джаз” – съвместно с Народен театър “Иван Вазов” под режисурата на Борис Панкин и с хореографията на Боряна Сечанова – е планирана за 13 октомври 2006 г.
През своите близо четиридесет години на съществуване балет “Арабеск” е гостувал в десетки страни на петте континента по света, участвал е в международни продукции (“Хофманови разкази”, “Летящият холандец”, “Самсон и Далила”, “Кармен”, “Проклятието на Фауст” и др. а оперния фестивал в Брегенц в периода 1987 - 1992 г. и през 2001 г в суперпродукцията на операта “Аида” на стадиона ШАЛКЕ-04 в Гелзенкирхен, Германия и СТАД ДЬО ФРАНСЕ – Париж, Франция) и танцови фестивали: “Танц и отвъд” - Детройт, Фестивал на Дунавските градове - Австрия, Международен театрален университет “Екофест”, “Жени творци на две морета” към ЮНЕСКО - Солун, “Евро данс”98” - Яш, Румъния, Солунски фестивал “Димитрия”, “Монмартр в Европа”, Париж, Франция, 2002, “Балетен фестивал – Истанбул”, Турция – 2002, 2003, “Европалия – 2002”, Брюксел, Белгия, “I Балкански панаир на сценичните изкуства” – Солун, Гърция, 2005.
“Арабеск” е гостувал в Австрия, Германия, Гърция, Зимбабве, Индия, Индонезия, Италия, Кипър, Полша, Русия, САЩ, Сингапур, Турция, Унгария, Филипините, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция, Югославия, Румъния, Испания, Белгия. 
С един от най-успешните свои спектакли – “Carmina Burana” (премиера – 23 октомври 2005) – балет “Арабеск” показва своя оригинален и майсторски стил по време на турнето си в Съединените американски щати през ноември 2005 г. и януари 2006 г.

ПЪРВИТЕ ЧУЖДИ ХОРЕОГРАФИ:

1967 - Първите постановки, създадени специално за “Арабеск”, са ендоактните балети на румънския хореограф Василе Марку “Болеро” по музка на Равел, “Игра на карти” на Стравински, “Франческа да Римини” на Чайковски и “Любовна магия” на Де Файа
1967 – Францоаз Анде (Франция): “Репето” на Прокофиев, “За един кордебалет” на Кабалевски, “Четирите темперамент” на Хиндемит
1968 – Иржи Немечек (Чехия): “Медуза” по Готфрид фон Айнем, “Диафонична студия и адажио” по музика на Красимир Кюркчийски, “Копелия” на Лео Делиб
1969 – Алберто Алонсо (Куба): “Кармен”
1971 – Рану Ману (Гърция): “Медея” по музика на С. Барбър, “Марсиас” по музика на Хадзидакис, “Разкаянието на Клитемнестра” по музика на Т. Андонио

ХОРЕОГРАФИ, РАБОТИЛИ С БАЛЕТ “АРАБЕСК”
В ПЕРИОДА 2000 - 2006

Боряна Сечанова – “Птиците”, “Carmina Burana”, “3/4 луна”, “Дълбоко синьо”
Олеся Пантикина – “Банята – личното пространство?”, “3/4 луна”, “По следите на...”
Мила Искренова – “Предверие”, “Някога на изток”, “3/4 луна”,  “Вкусът на твоето тяло”, “Линч”, “Бягство”
Маргарита Градечлиева – “А'пропо Медея”, “Скерцо - Ебони концерт”
Антония Докева – “Герман”, “Еньа”
Галина Борисова – “Търсейки Версавия”
Иво Димчев – “Ха-ха”
Росен Михайлов – “По-меко, по-слънчево и по-ветровито”
Живко Желязков – “3/4 луна”
Християн Бакалов (Франция) – “Кой каза кой”
Одет Хюз (Великобритания) – “Аеон”
Лиз Лий (Великобритания) – “Двойнственост”, “Видимо и невидимо”
Роджър Джефри (САЩ) – “Пулсации”