Красотата във всички нейни форми неизменно присъства в разказите на Йовков, в копнежите, стремленията и мечтите на неговите герои. Красотата физическа и духовна, красотата в труда и човешките взаимоотношения. Тази красота при Йовков извира от самото сърце на изстрадалата българска земя, корени се в здравите, непоклатими устои на народния бит и психология, в ценностите, вярванията и обичаите на българина.

Постановката е една история за греха, разкаянието и красотата, Разкрива пред зрителя един неочакван прочит на българският прочит съчетан с динамика и жизненост.