|
„…Описанието на своя живот започвам с рождението и завършвам с женитбата, защото намирам, че след женитбата си човек всъщност няма автобиография.”
Бранислав Нушич
Спектакълът „Автобиография”се занимава с премеждията на един писател … докато пясъчния часовник безпристрастно отмерва времето и създава усещане за човешка преходност.
Чрез неговата гледна точка се преоценяват много от възгледите ни, които считаме за непоклатими, свързани със система на образование, политика, правителство. Спектакълът се движи на ръба на смешното и тъжното. В динамична калейдоскопична форма се подреждат лица, събития, действия - като клип, като свободен монтаж, като джаз (жестове, пози, портрети, пластика на актьора, пластика на предмета.)
Във визуалната страна на спектакъла, в контекста на случващото се избрах хартията като сценичен материал - един от най-древните носители на информация, във време, когато компютъра измести книгата...
