„Ромео и Жулиета ” на Шекспир  е неистов вик против враждата, ненавистта и насилието. Ромео и Жулиета се обичат, да. Тяхната любов ни е близка, разбираема, но в нея има още нещо освен огъня, освен полета на чувствата, освен екстаза на взаимността. Нещо свещено, неподвластно на спокойното отражение в душите ни, нещо, което е близко до Христовото разпятие и страдание. Тяхната любов не е просто любов, а някаква съзнателна светла, магнетична лудост. Дарба божия! Мисля, че любовта наистина е дарба, талант! И не всекиму е дадено да обича. По-точно да може да обича. Ромео и Жулиета се откриват в осъзнато съпричастие за любов, живот, единомислие... Въпреки всичко. Въпреки законите, непоклатимостта и враждата в кръвта на родовете им. За вселенска хармония се сливат един с друг. За добрина и светлина. За обич. Но как да се справиш с един свят, с една система, в които единствено важното е навикът да преуспяваш, да притежаваш, да мразиш и унищожаваш  различните от теб. Капулети и Монтеки са разделили, разцепили, разкъсали  Верона, делят я и желаят взаимното си унищожение. „Само ние!” - крещят и едните, и другите. 
Николай Ламбрев – Михайловски

„... в облаци е идващият ден,
защото досега светът не знай 
любов по-чиста и съдба по-клета 
от тези на Ромео и Жулиета!”         

/Шекспир/