Малката Мая живеела в къщичка извън града. Веднъж, на полянката пред тях, тя видяла едно нежно, летящо създание. Това била една Малка елфа. Елфите живеят скрити от хората и излизат навън само нощем, когато са невидими, за да танцуват под бледите лунни лъчи. Малката елфа обаче не успяла да се върне навреме в своето подземно царство и останала в света на хората.
Мая с радост помогнала на малкото създание да се прибере безнаказано у дома, а елфата й подарила вълшебна кърпичка, с помощта на която Мая започнала да вижда чудните невидими същества.
Но незримите същества не обичат това. Те искат да останат скрити за хорските очи. Елфите пленили Мая и я затворили в подземието си, където я пазел войнственият трол. С помощта на Малката елфа момиченцето успяло да избяга и двете приятелки се заключили в стаята на Мая.
Те се радвали на приятелството си, но тук, в големия и чужд свят на хората, Малката елфа била тъжна. За да я развесели, Мая отворила прозореца, но незримите елфи нахлули и в миг отвлекли малката й приятелка.
Мая плакала безутешно. Сълзите й трогнали сърцето на малкото хитро джудже, което живеело тайно в къщата й. Заедно с мъдрата Леля Кукумявка, те подсказали на Мая как да умилостиви Ца¬рицата на елфите.
И действително – Царицата простила на Малката елфа, но взела обратно от Мая вълшебната кърпичка. Тя вече не можела да вижда незримото, но пък приятелката й била спасена от наказание.
Въпреки че не виждала незримите приказни създания, Мая знаела, че те въпреки това съществуват и ги обичала. А елфите също обичали Мая.