по романа на Маргьорит Дюрас „Очи сини коси черни“
и части от поемата на Владислав Христов „Писма до Лазар“

Със специалното участие на Велизар Бинев като Глас

 „отвори сърцето си лазаре чакам те от няколко века в брадата ми растат дъбове и кокичета от краката ми висят лъскави черни миди главата ми е камък върху който буревестниците гнездят сега ме няма лазаре слял съм се с всичко около теб щом докоснеш нещо мен докосваш щом докоснеш себе си пак мен докосваш лазаре!
…

далече е слънцето дрехата с която си облечен е вече цялата на дупки лазаре вятър пълни кухото ти тяло кънтят по дъното му конските копита от ритъма унесен в ръцете ми отпускаш се подобно младенец
…

още спиш а обед е лазаре тихо стъпвам да не те събудя в това легло погребал свойта сянка не чакаш възкресение виждам как вените ти излизат от коритата си как плисва червеното семе навсякъде и зачеват жените само мъртви деца……“

Из „Писма до Лазар“ от Владислав Христов, използвани в драматизацията на пиесата.

__________________________________________

Мъж се влюбва в очите на непознат странник. Една жена отвежда странника и те се изгубват в тълпата. Мъжът е съсипан. Търси го. По-късно среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава. Жената прилича на странника и на него - и тримата са със сини очи и черни коси. Той предлага да й плаща, за да идва при него всяка вечер. Само така той може да запази изгубения странник. Тя приема. Следват 23 безсънни нощи.

Това е една еротична история, която говори за желанието като за смърт. За опитът да наложиш желанието. Героите в нея разговарят на езика на Дюрас –лаконичен и абстрактен, роден от кухините в нас. Език на чужденец в собствената си държава, на двама души, затворени в стаята на една обсесия.  

Две изгубени души търсят Странник, който гледа с очите на Господ. Oнези, които все по-трудно задържаме в нашия живот…

Проектът е реализиран с културната подкрепа на Френския Културен Институт, Посолството на Република Индонезия, Нов Български Университет и Voice Academy.