Осем жени са изолирани без изход и без възможност да се скрият една от друга в провинциална къща, а трупът на единствения мъж от семейството е в съседната стая. До една имат мотив за престъплението и никоя не казва цялата истина за отношенията си с уж обичания от всички покойник. Лъжите обаче рано или късно лъсват и всяка от заподозрените става все по-вероятна извършителка. Отношенията им се развиват на ръба на психологизма и фарса, подсказвайки ни, че всичко е театър, всичко е игра, само дето залогът е на живот, смърт и любов. Сценографията на представлението акцентира върху скритото присъствие – хореография на тайни погледи зад щори и движение на сенки по стените отделя сцените на фона на музика, типична за криминалните филми. Ритъмът постепенно се забързва, прекъсван от често не особено логични паузи за преустройка на декора. Актрисите – всяка потънала в характерността на образа си – правят сблъсъците помежду си все по-интензивни и емоционални, като оставят публиката абсолютно объркана коя от всички тези предизвикателни, леко истерични, много коварни и винаги виновни героини е убиецът. Правилният отговор е колкото изненадващ, толкова и очакван. И ако вътрешните противорчия и скрити намерения ви се струват нелогични, просто помислете за женската природа. Сега всичко си идва на мястото, нали?