СТУДЕНТИ ОТ КЛАСА НА проф. Маргарита Младенова

Георг Бюхнер

Георг Бюхнер е роден на 17 октомври 1813 година и умира от тиф на 19 февруари 1837 година на 23-годишна възраст. Бюхнер учи медицина в Страсбург и Гисен, също така участва в революционно републиканско движение.
За краткия си живот Георг Бюхнер успява да напише четири пиеси, от които обаче само три стигат до публиката. „Смъртта на Дантон”, „Войцек”, „Леонс и Лена” и днес продължават да са неизменна част от репертоара в театрите в Европа. Интересна е съдбата на четвъртата пиеса на Бюхнер. Тя не е достигнала до наши дни понеже още след смъртта на автора, неговата годеница Луиз Вилхелман дъщеря на пастор, я изгаря, смятайки, че текстът е неморален.
Бюхнер заедно с Хайнрих фон Клайст и Алфред дьо Мюсе са драматурзите, които прехвърлят един своеобразен мост от периода на Романтизма към Модернизма в европейската драматургична практика. Бунтуват се срещу строгата структура на пиесата, като започват да пишат пиеси, които са съставени от епизоди. Персонажите вече не са само благородници, а и хора от ниските класи на обществото.

“Леонс и Лена”

Пиесата „Леонс и Лена” е създадена през 1836 година по повод литературния конкурс на немското издателство „Гота” за най-добра немска комедия. Издадена е посмъртно от брата на драматурга през 1850 година, но е поставена на сцена едва през 1913 година в Берлин.
И докато произведенията създадени в и преди времето на Романтизма изхождат от позицията, че човекът трябва всичко да отстоява честта си, както тази на семейството си, така и своята, то Бюхнер оставя този казус настрани. Той дебатира върху проблема за безпътието на човешкото същество. Без значение дали става въпрос за благородник или за обикновен човек и така преправя пътя на автори като Ибсен и Стриндберг.
На кратко сюжетът на пиесата разказва за принц Леонс и принцеса Лена, принудени да се оженят в името на някакви държавни интереси. Те се впускат в бягство от нежелания брак, но иронията на съдбата ги събира заедно. Пиесата има и социален характер. Противопоставянето между управляващи и управлявани, бедни и богати е рязко и дори жестоко пародирано. Вероятно това е израз на революционните антимонархически идеи на Бюхнер.
Пиесата събира в себе си пародия на романтизма, сарказъм и ирония към живота. Важен аспект е погледът насочен към човека загубил интерес към живота в сегашната му форма. Разочарован от всичко, което се случва около него, любовта се оказва онзи крайъгълен камък, който може да възвърне желанието на човека за живот.