• Либрето от Владимир Бегичев и Василий Гелцер
• Хореография Мариус Петипа и Лев Иванов

Съдържание:

Сюжетът е по мотиви от старинна немска легенда за прекрасна девойка, превърната в бял лебед. В четирите действия на балета се редуват реални и фантастични картини.

Празнувайки своето пълнолетие в парка на двореца, принц Зигфрид се весели с приятели. Прелитащо над парка ято лебеди го привлича след себе си. Той отива в гората и там, на брега на езерото, сред лебедите принцът вижда танцуващата на лунна светлина Одета. Одета е омагьосана от злия магьосник Ротбарт и е с човешки облик през нощта, но се превръща в лебед през деня. Денем тя е царицата-лебед и има корона на главата. Покорен от нейната красота и потресен от разказа ѝ, Зигфрид се кълне на Одета във вечна любов.

На бала в замъка, по волята на Кралицата – майката на Зигфрид – той трябва да си избере жена. Но принцът е равнодушен към всички присъстващи, докато не се появява Одилия – дъщерята на Ротбарт, която магьосникът е преобразил да изглежда точно като Одета. Зигфрид я помисля за Одета и изборът му пада върху нея. Разбирайки скоро каква грешка е направил, Зигфрид отива при езерото и моли Одета за прошка, но не я получава. Издърпвайки короната от главата на Одета, Зигфрид предизвиква Ротбарт.

Има няколко версии на финала. В приказката, бурните вълни на разбушувалото се езеро поглъщат Одета и Зигфрид. В друг вариант на сюжета Ротбарт предизвиква вълните. В руската версия, Зигфрид влиза в бой с Ротбарт и го побеждава. Проклятието е премахнато, лебедите се превръщат в прекрасни девойки, а Зигфрид и Одета са щастливи. Според друга версия, Одета изчезва в езерото и Зигфрид я последва. Те се събират в смъртта, а злият Ротбарт е унищожен. Девойките-лебеди са вече с човешки облик.

 История на постановките:

Премиерата на „Лебедово езеро“ се състои на 4 март 1877 г. на сцената на Болшой театър в Москва. Оригиналната хореография е на Юлиус Резингер, а диригент-постановчик е Степан Яковлевич Рябов. Първата изпълнителка на Одета и Одилия е Полина Карпакова. Постановката на Резингер обаче претърпява неуспех. На 15 януари 1895 г. в Маринския театър е представен отново целия спектакъл. Хореографията този път е на Мариус Петипа (първа картина на първо действие, второ действие с изключение на венецианските и унгарските танци и апотеоз) и на Лев Иванов (втора картина на първо действие, венецианските и унгарските танци – във второ и в трето действие). Версията на Петипа-Иванов се утвърждава като класическата за произведението. Тя е в основата на повечето последващи постановки на „Лебедово езеро“ и до днес. Ролите на Одета и Одилия обикновено се изпълняват от една и съща балерина и това се смята за една от най-тежките балетни роли.

Първото изпълнение на балета „Лебедово езеро“ в Русенска опера се състои на 19 януари 1961 г. Диригент е Христо Станишев, хореограф – Асен Манолов, а художници – Йон Ипсер и Лидия Йованеску от Букурещка опера. То преминава при огромен интерес и успех. Оперният директор от тези години Георги Чендов разказва:
„Най-силно впечатление и най-трайни следи през този сезон остави постановката на „Лебедово езеро“. „Лебедово езеро“ сложи в Русе началото на балетоманията. Като се разхождах между публиката, чувах да се споменават различни балетни термини...“ (из книгата „Пауново перо“, София, 2006, с. 272)