Пиесата
Една от по-малко познатите Чехови пиеси е истинска наслада за онези, които познават творчеството на руския класик, но не са стигали до тази история. В действията (и между тях) откриваме познатите персонажи, самотата, безпаричието, безверието, непостижимата жажда за любов, свобода, себеутвърждаване… Но всичко сякаш е изведено на ново ниво, в по-задъхано кресчендо, където необяснимата умора и меланхолия на Иванов, провокира както бездействието, така и разрушителното му безразличие към чувствата (свои и чужди), а развръзката е по-радикална... Човек би предположил, че това е последната творба на Чехов, а истината е, че е първата, някак по младежки крайна и разбунтувана...

Спектакълът
Маргарита Младенова не за пръв път се захваща с драматургията на Антон Павлович и отново доказва, че е в състояние да проникне далеч отвъд конкретния й “прочит”. Спектакълът (в Народния театър) се отличава със задъхан ритъм, завишено ниво на тревожност в атмосферата, с изчистена драматургия, с убедително актьорско присъствие и с един разтърсващо добър Деян Донков, който помага на образа да премине през всички състояния (на които го оприличават) – от Хамлетовското колебание до Тартюфовското дебелокожие – и да утвърди себе си като самостоятелен, пълнокръвен персонаж, нито истински добър, нито напълно лош, а просто човек.